25 авг. 2010 г., 20:55

Без Имена

852 0 1
2 мин за четене

Луната и звездите се виждаха ясно тази нощ, но градът никога не спеше, особено в петък вечер. Навсякъде се чуваха смях, крясъци и музика. И въпреки, че слънцето отдавна се беше скрило зад хоризонта, горещината беше останала.

Млада жена се движеше спокойно сред тълпите. Имаше уверената походка на хищник и токчетата ù потракваха ритмично по паважа. Носеше лятна рокля със свободна кройка и свежи цветове, която стигаше някъде до средата на бедрата ù. Красивата ù, самотна фигура привличаше мъжките погледи като магнит.

Тя спря пред вратата на голям клуб, чието име светеше с ярко червени неонови букви. Жената огледа оценително мястото и след като го сметна за подходящо, показа документите си на охраната и, като плати входната такса, влезе в претъпкания, шумен и замъглен от цигарения дим клуб. Тя седна на бара, извади кутията си с цигари и си поръча питие. След това се огледа преценяващо наоколо, търсейки нещо подходящо. Погледът ù премина няколко пъти през претъпканото помещение, преди да се спре на това, което търсеше.

Мъжът седеше в края на бара и гледаше точно към нея. Беше неин тип и тя му се усмихна недвусмислено. Той също ù се усмихна и повика бармана. След минутка пред жената стоеше коктейл с поздрави от джентълмена в края на бара. Тя отново му се усмихна и кимна към свободното място до себе си.

Не говориха много на бара и не размениха никаква лична информация. След известно време той се изправи и ù предложи ръката си, която тя пое. Излязоха заедно от клуба и си хванаха такси. Отидоха в неговия апартамент.

Четири часа по-късно жената се измъкна от леглото, облече се бързо и безшумно и, като погледна за последно към спящия мъж, излезе.

Деяна Шейкарова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деяна Шейкарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...