I. Зелени, ароматни чаршафи, върху които стоят бели, пухкави възглавници, а над тях застлано синьо одеало, което покрива цялото Земно легло. Безкрай.

II. Животни щъкат насам-натам, растения се пръкват тук и там. Живот кипи до безкрай.

III. Е, може би не е съвсем така, защото ето го - човекът се задава - господарят на Света. Руши, убива, сече, изкоренява до безкрай.

IV. Май че е забравил свойто мамче, което го е пусн̀ало да лежи на Земното легло - човекът се изправя срещу Бога - дупчи със свойте ракети и комини син'то одеало до безкрай.

V. Ядоса му се Богът, вбеси му се и Сатаната и съюз решиха те да сключат срещу техния противник общ. Хвърл̀я мълнии Бога по Земята, пожари предизвиква Сатаната в градовете и селата. Показ̀аха на човека, че не той е краля... май че туй ще му е краят.