26.05.2009 г., 22:04

(без)Край

1.3K 0 0

I. Зелени, ароматни чаршафи, върху които стоят бели, пухкави възглавници, а над тях застлано синьо одеало, което покрива цялото Земно легло. Безкрай.

II. Животни щъкат насам-натам, растения се пръкват тук и там. Живот кипи до безкрай.

III. Е, може би не е съвсем така, защото ето го - човекът се задава - господарят на Света. Руши, убива, сече, изкоренява до безкрай.

IV. Май че е забравил свойто мамче, което го е пусн
̀ало да лежи на Земното легло - човекът се изправя срещу Бога - дупчи със свойте ракети и комини син'то одеало до безкрай.

V. Ядоса му се Богът, вбеси му се и Сатаната и съюз решиха те да сключат срещу техния противник общ. Хвърл
̀я мълнии Бога по Земята, пожари предизвиква Сатаната в градовете и селата. Показ̀аха на човека, че не той е краля... май че туй ще му е краят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Соколов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...