6 мая 2018 г., 13:31

Без легитимация

874 1 1
1 мин за четене

Някога, някога, толкова някога, че Веско Маринов още беше студент, в квартал Коньовица се случи знаменателно събитие: роди се дете с две глави. На всичкото отгоре едната глава беше на момче, а другата - на момиче. Двуполовото същество беше резултат от изтекла радиация в страна от тогавашния Съветски съюз.   Целият квартал се събра да умува как да кръстят детето. Динко Лудия предложи името Клитемнестра, за щастие никой не му обърна внимание, защото и тогава хората с име Динко минаваха твърде ниско под радара на общественото внимание. Кметът на Коньовица предложи момчешката глава да се казва Мартин, а другата - Станка. Защо пък Станка, а не Мартина, нали е на един и същи човек, попита секретарят на общината, който отдавна се беше прицелил  в кметския стол и компрометираше кмета при всеки повод. Защото така ми харесва и защото си тъп, неблагодарен, подмолен и ти мирише устата, отговори незлобливо кметът. Само за 12 минути хората успяха да ги разтърват и да извикат линейка за секретаря, който плюеше плазма и зъби.  Докато дойде линейката двуглавото дете стана абитуриент, но не празнува със съучениците си в ресторант "Двата гълъба", защото не можа да се легитимира пред охраната.

И аз бях там, и три дни се редих на опашка в общината, за да получа акта му за раждане.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ай стига бе
    Ти да не си чел Данийл Хармс ?
    Много си добър, само не се повреждай...
    Поздрав.

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...