Без причина
Майка ми си счупи носа за втори път през юни. Първия път, месец по-рано, една приятелка я беше намерила, паднала по очи, до една будка за вестници в квартала. Стискала в ръката си запалена цигара, а огънчето се било залепило за дланта й. Не викала. Твърдо отказвала да се изправи. Сигурна съм, че също толкова твърдо е отказвала и да падне, но земното притегляне си беше свършило работата.
Сега трябваше да отиде на скенер. Тъй като в нашата болница нямаше, двете хванахме един прашен автобус до близкия градец. Настанихме се на първите седалки зад шофьора, най-омразните ми, но мама и до там едвам се добра. Тя гледаше стреснато, все едно вижда нещо страшно точно зад теб. Всеки пътник, който спираше очите си върху нея, бързо хвърляше притеснен поглед зад гърба си. Носът й беше отекъл, черен, с плавно преливане към лилаво. Изглеждаше онеправдана и наказана от живота. Всички ни гледаха строго, като квартални отговорници. Сядаха далече от нас – остаряването е заразна болест. И така п ...