Днес ходих „на доктор“. Успешно ми отряза ушите и езика. Сега вече нито чувам, нито мога да говоря. Ех, животът стана толкова прекрасен! Не ми ли вярвате? Е, нека ви обясня тогава защо съм толкова щастлив:
1) Не ми се налага да слушам чалга. Нито в автобуса, нито в таксито, нито в маршрутката. Нито дори в офиса когато колежката Цура я надува на слушалките си. Не можете да си представите колко съм щастлив когато си вървя по улицата и не мога да чуя от някое чисто ново БМВ от 1993 г. класически цигански ритми + гласа на Азис, подканващ ме хирургически „да го напипам“.
2) Не ми се налага да разговарям с всички олигофрени по улицата. А от това по-хубаво няма! Сега например като отида в гаражния мега-хипер-супермаркет няма нужда да слушам ругатните на 127-килограмовата продавачка Цонка. А и другите ми сетива се изостриха. Научих се по миризмата да избягвам обемистата лелка. Само да ми замирише на чесън и некъпано, и тръгвам да бягам.
3) Не ми се налага да говоря с шефката ми. Не че преди ка ...