30 янв. 2009 г., 21:38

Без значение... 

  Проза
922 0 0
2 мин за четене
Аз съм толкова силна, доколкото сърцето ми може да понесе болката. Мога да усещам толкова много чувства, но така и не намерих любовта. Аз съм тази, която решава по кои мостове трябва да вървя и кой е време да прекъсна. Съжалението е за слабите, съчувствието разклаща волята, казвам си аз, но продължавам да съчувствам на бедните и безпомощните. Страх ме е от неизвестното, но всеки ден живея с мисълта за ново начало. Продължавам да вярвам, че на Земята някога ще настъпи мир и любов и всички хора ще живеят в хармония, но нещо сякаш ме спира, нещо сякаш ми нашепва, че това няма да се случи скоро. Трудностите, които срещаме в живота, ни карат да се променяме. И се превръщаме в онези два типа хора, за които пише всеки един от нас, хората, които градят своят живот и тези, които просто стоят, гледат... съдят...? Понякога ни карат да забравяме кои сме всъщност и кои са онези малки, но важни неща в живота ни.
Изграждаме бъдещето си малко по малко, както градинарят засява свойте цветя, понякога има хора зад нас, които ни напомнят кои сме и откъде идваме, но понякога оставаме и сами.
Тогава настъпва най-трудният момент в нашия живот. Изпълваме душите си с омраза, а сърцата с алчност. Не можем да дишаме, да спим, искаме още и още, а алчността е толкова голяма, че засенчва дори спомените, които са топлели сърцата ни някога. Чувстваме се силни и с много власт, мислейки, че светът е в краката ни, а желанията ни стават реалност, независимо от цената...
Можеш ли да купиш спомените за майчините ласки на слепеца?
Можеш ли да платиш на слънцето да блести по-силно?
Можеш ли да откупиш от дете здравето му?
За момент си даваме равносметка за целия си живот, но не всеки един съжалява и тогава, както казва един скъп за мен човек:
- Когато човек погуби добротата в сърцето си и стъпва твърде нависоко, Бог го удря на най-слабото място.
Човек е душа в едно тяло, той не избира кога и къде ще дойде неговото време, нито кога ще настъпи краят.
Бог е отредил на всекиму задача, урок, който да научи.
Понякога се отклоняваме от пътеката, която ни е отредена, следвайки тази, която ние желаем, понякога правим грешни завои, но винаги знаем и винаги ще знаем, че накъдето и да поеме, той ще бъде с нас и ще ни посочи вярната посока.
И дори да се иска търпение, ще разберем:
С времето научаваме все повече истини в живота си, с времето ставаме по-силни и по-мъдри и разбираме истинския смисъл на думите:
Семейство, Приятели... Любов
Нещата, които заемат най-голямо значение в нашия живот.        
 

© Катето Миткова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??