Добър ден! Ха! Да, драги ми господине, Вие с хавайската риза, ще ви наричам Дега, да, вие, който сте отзад. Колкото и да се подхилквате мълчиливо, Калифорния е задушаваща. Питайте ме де, питайте защо?
Провиквате се да не ви занимавам с бълнуванията си? Ми обидете ме на силен глас, как да ви чуя от там! Знам, вие не одобрявате тона, с който ви предизвиквам, вероятно дори се обиждате, ще речетe откаченяк някакъв – всеки ден шъшкънин на улицата!
Aми обидете се най-сетне! Моля Ви да ми се обидите! Повече ще ме зарадвате, отколкото да ме изтезавате с равнодушието си, скъпи ми Дега. Ще речете лудият се опиянява от лудостта си, тъй мислите! Помислихте си го знам, виждам го в светлите ви океански очи, в които плуват всякакви яхти и тем подобни морски глупости. Каква свинщина!
Продължете, ей тъй, да ви чуя за втори път гласа! Умолявам ви! Ако ви преча с логоереята си, ще престана, ще секна на часа, но първо ми отговорете – защо Калифорния е задушаваща? Наистина имате вид на интелигентен човек: вижте се, миличък, какви очила сте сложили, последна дума на модата са в Холивуд, изразява либералния дух на модерния човек!
Вие четете ли, уважаеми Дега, бас държа, че се спуквате да четете всякаква съвременна литература от рода на ония книжки със слънцата, галактиките и телескопите, ще рече учен човек сте, а щом сте учен човек не ви прилича да се ежите като някакво диво прасе насред гората! Няма никого тук, няма кой да ви се смее, освен аз, но аз не се броя, тъй като ме мислите за пощурял и за шут, което намирам за мило и забавно. То е и самата истина! Ненормален съм. Банално е да си нормален. Ще рече да живееш с порядките калифорнийски!
И тъй, аз съм единственият зрител на това безсмислено зрелище, мили ми Дега. Защо Ви е да се дразните? Отговорете ми на въпроса и ще ви пусна да си ходите. Ах, не! Да не помислите, че съм изнудвач? Съвсем не, вие сте много по-силен от мен, ще ме набиете и ще ме оставите да ближа раните си на някой западнал плаж! Но между впрочем как тъй „западнал“, то има ли жив човек на вашите плажове! Хе-хе хе!
Пък сте и по-хубав, но да не говорим сега за това, да обърнем внимание на предварителното ми запитване, на което вие, ето, половин час вече не ми давате отговор и ми се присмивате, за което имате право! Не ме мъчете вече! Вие сте палач! С мълчанието си убивате хората! Да това сте вие, убиец! Но простете ми, разгорещих се, разгорещих се миличък, не се сърдете!
В крайна сметка, вие сте великодушен, да това сте вие. Вие обичате с детинска простота. Не ви чух, сега проговорихте, да, повторете, сега ви чух, казвате, че сте справедлив! Но това е безусловно, агънце, справедливи ми Дега!
Това е съвършено вярно, ще отмина пренебрежителната ви ирония и ще оценя вашите очевидни качества!
Но поврага накрая! Не мога да ви чакам цяла нощ! Ще трябва и на работа да ходя. Подвиквате, че лудите не работят? Насмалко да ви се обидя, сладкишче, но как да се обидя на такъв изтънчен и елегантен човек? Как? Arbiter Elegantiae1!
Отговорът е друг, Дега! Всъщност само лудите работят! Само те и никой друг! Всички други блеят, защо, защото са блейковци!
Вие тъй като не сте луд , справедливи ми Дега, знайте, че не работите, вие, както се казва в днешно време – „управлявате“! Да, това Вие правите! Вие сте същински префект, хе-хе-хе! „Залудо работи, залудо не стой“ се казва в поговорката, хе-хе. Но поврага накрая! Кажете ми защо Калифорния е задушаваща? Не искате? Вече дори не ме поглеждате, а бяхте толкова близо до разрешението на загадката, ще слънчасате от нея.
Сподели с мен, гълъбче, защо измъчваш душата ми? Не заслужавам ли да ми окажеш тази дребна чест? Знам какво ще кажеш! Ще речеш, че орелът не лови мухи! Тогава окажи ми тая чест от снизхождение! Да коленича ли искаш? Ще коленича само и само да благоволиш. Виждаш ли, разплаквам се! Снизходи Дега, хе-хе! Не си ли ти благородник? Провикни се по-силно, не чувам. Загубих слуха си през 43-та в Битката при Халхин Гол. Аха-а! Ти си цар! Разкошно! На бис! На бис! Това е прекрасно! Ех, да бе залата пълна! Но мълчи сърце!
Ще те помоля за последен път. Последничък и оставям Негово Величество да се тъпче на мира! Защо Калифорния е задушаваща? Въпреки, че съм луд, не заслужавам ли снизхождението на Негово Величество именно поради моята лудост? Дори, ако щете, аз съм луд, но съм човек, а човекът е за съжаление, особено окаяният човек, хе-хе!
– А може би само си мислиш, че си такъв, а отвътре си тиква!
– Я, котенцето имало и невиждано чувство за хумор!
– Млъкни глупако! Измет такава. Слушай, ще ти кажа, защо, ти, хапльо, си мислиш, че Калифорния е задушаваща. Ще ти кажа, откачалка такава!
Ти си фантазираш със своята ненормална символика, че Калифорния, а дори самите Щати като цяло са задушаващи, че те са своеобразен парник за душата и вярваш всичко това, което болният ти ум може да роди, защото считаш, че тая велика нация и велика държава поддържа човек видимо здрав и щастлив, а всъщност го души – улавя го в смъртоносна змийска прегръдка и бавно, мно-ого бавно затягат всяко едно малко мускулче на примката, докато жертвата си мисли, че носи шал на Гучи. Така той губи свяст, опулва очи и тихо и кротко си заминава. Или за да бъда още по-образен, ти, глупако, си на мнение, че жизнения цикъл на човека тук улавя свободния и невинен човек, забива острите си либерални зъби, като екзотичен скитащ се паяк в досадното и безпомощно насекомо, наречено „консуматор“ и изпива целият му мозък! Ето какво мислиш!
– Ще ви стисна ръката, ако ме удостоите! Каква реч! И Петроний би ви завидял. Или ако не обичате Петроний, нека е Сенека! Бих дръзнал да ви поискам името, но дълбоко се опасявам, че ще го омърся, затова ще Ви наричам, както досега. Вие, Дега, засегнахте толкова право сърцевината на моя въпрос, че заслужавате Оскар. Или поне Аскер! И все пак, как самият ти, достигна до това прозрение? Ще ме простите, че говоря ту на „ти“, ту на „вие“. Какво да се очаква от една откачалка? Но да не се отплесваме...А, да, вие сте достигнал вероятно до това прозрение от опита си?
– Вече ти казах какво ти мислиш, урод такъв, не аз!
– Извинявай! Проява на унес, ако щеш неадекватност! Да, неадекватен съм! Какво пък , ти проникна в душата ми по-дълбоко, отколкото съм си въобразявал, че сам аз мога да проникна и това е забележително! Да не сте психиатър, Дега? Или просто умеете да четете зад хорските очи?
–Не, не съм психиатър! Аз съм това, което ти, отрепко, можеш само да мечтаеш!
– И кое е то, скъпи ми Дега? Говориш с гатанки. Да си говорим с гатанки тогава! Ето една: Пролет се облича, есен се съблича! Що е то? Хе-хе-хе! Нейсе, пиленце! Класата на Ваше Величество личи от няколко мили, или от стотици ярдове! А защо, защо бе, Ваше Височество правите всичко напук и обръщате по най-абсурдни начини установените преди вас мерни единици? Що тъй ни обърквате с имперските си измишльотини. Ми мирясайте вече! Хе-хе! Инчове, унции, ярдове, галони, квартове и тем подобни прищевки и глупости!
– За да съм различен от тебе, идиот такъв. Затова!
– Тъй да сте прав! Я да ми обърнете сега двайсте и три и половина фунта в килограми, хе-хе!
– Я да се махаш, че ми писна от тебе! Забавлявах се добре! Изчезвай!
– Много се радвам, че съм бил от полза на Ваше Благородие! Само да не вземете да ми пратите спецчастите, както виждате съм болен и уязвим. Пожалете болника! Да не говорим за армията! Поглеждате ме с недоумение. Как, каква армия, пиленце? Не е ли тя, която навсякъде си бърка носа? Знам ли? Тъй като аз не съм като вас „гражданин“, съвсем не е изключено да се обадите тук-там, та вие имате връзки, ще ги използвате, хе-хе!
– Стига вече, откачалник, изчезвай! Вече ми досади!
– О, да, да, ей сегичка, аз съвсем забравих, че Ваше Благородие прави само това, което му доставя върховно удоволствие. Че как иначе се живее? Непоносимо е. Ако вие искахте да престана, досега да сте напуснал моя малък монолог или поне да сте извикал ония с каските. Не, не, вие желаете да ми се насмеете, затова продължавате да се веселите!
– Прав си! Така е. Но вече слагам край. Може би обаче бих се ограничил само с полицията. Не искам да тормозя спецчастите или военните за един луд. Ще ме помислят и мен за невменяем!
– Ах, да, да, прекрасно. Пляскам с ръце! Съвсем бях забравил за вашата полицейска част. Бе вас що ви наричат полицейска държава?
– Щото ловим такива хаховци като тебе и ги пращаме на топло!
– Вероятно като тия от Гуантанамо, нали?
– Точно като тях!
Преди да извикате полиция, да грабна тая възможност и да изляза, само прекрачкайки прага се разделям с Вас със следния стих:
Ти вплел си се във примка и проклета –
във примката на твоето малко "аз".
И целият обвързан си с въжета
уж слаби, но с такава страшна власт!
Затворник доброволен си в тъмница,
и твоето "аз" е твоят мил затвор.
Ти си като в кафез родена птица,
която не копнее за простор.
За друго сляп, безкрай се ти любуваш
на всичко туй, що върши твойто "аз".
Тьй умен сам на себе си се струваш
и тъй си влюбен в своя собствен глас!
Да... теб харесва твойта жалка участ.
Сърцето ти за друго не тупти,
освен хвалби за туй "аз" да получиш.
Да... роб..., но безнадежден роб си ти!2
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
1Производител на вкус; арбитър на атристичния вкус
2Стихотворението „Ти“, архим. Серафим Алексиев
© Александър Все права защищены