Космическият ми кораб претърпя авария. Трябваше да кацна, но не защото корабът би се разбил, а защото ми трябваше резервна част за поправката. Не можех да избирам - кацнах на първата попаднала ми населена планета. Случи се да е Земята. Така я наричате вие. За да не смущавам съзнанието ви, приех вашия външен вид. Понаучих се и да говоря като вас. Това беше лесно. За да си свърша работата обаче, трябваше да усвоя устройството на вашето мислене и на битието ви в цялост. Ето, това ме съсипа. Разби ме направо. А за мен резервни части на тази планета няма. Но нека да ви разкажа по-подробно.
    Няма да ви разправям, че съм бил учуден дето живеете в изкуствени кутийки, придвижвате се в други такива кутийки, замърсили сте планетата си до безобразие... - то си е ваша работа как подреждате живота си. На мен ми беше нужно просто да си свърша аз моята работа. Бързо разбрах, че няма да е лесно. Въпреки че не е материална, най-тясната ви изкуствена кутийка е вашето мислене. Така самото ви битие е същото. Сами сте се направили чужденци на собствената си планета. Поради парите. Нищо от това, което ползвате не е ваше. Затова го купувате. Сами сте си сложили тези вериги. Сами сте измислили парите. Изобщо не разбирам защо ви е било нужно това. Слушам ви да казвате, че който имал повече пари, бил по-способен. Вие си знаете защо си мислите, че този критерий ви върши работа, но по мое мнение чрез парите вие се правите еднакво неспособни. Всички постоянно сте на лов за пари. В точно вашата държава, България, това е като да ловуваш ловък, бърз и жесток хищник. При това от рядък ви. Изчезващ. Всички сте много способни ловци, но повечето от вас трябва да се прехранват с по някое ушенце или опашка. Няма за всички достатъчно. Общата оценка по енергоразход казва, че ако изразходвате примерно 10 млн. Ккал на месец в лова, получавате едва 100 Ккал от него. Как изобщо сте живи? И аз поисках да знам. Остатъка си набавяте от космоса. Бързо сте разбрали, че за целта не бива да враждувате помежду си, защото това ви запушва психически нагоре. Повечето от вас обаче, все още страдат от недохранването с пари. Затова се затварят в себе си. Вторачват се в телевизора например. Но съществуват и тези от вас, които поне интуитивно са надживели зависимостта си от парите, защото са схванали, че човек може да се зарежда като батерия - с енергия от космоса. При това напълно безплатно. Освен това - доста по-чисто. Материалната ви храна е почти лишена от една есенция на виталността, която учените ви още не са открили. Тя идва в храната от живота на планетата ви, която обаче сама е полужива.
    Трябва да ревизирате критерия си за това какво е да си способен. Най-способните от вас, които обичат лова, поставили сте ги да ви управляват. Така само затягате веригите си с изкуствената кутийка на парите и битието си изобщо. По-слабохарактерните от вас се оставят да бъдат повлияни от широко рекламираната и прокламирана надпревара за материални вещи и придобивки. Всичко такова много ви трябва за да сте способните в очите на околните, но ето че аз една проста част за моята машина едва намерих! Просто имах късмет да попадна на точния човек. Той криеше с какво се занимава. Щели да му се смеят. Но и той се хранеше от космоса, само дето имаше техническо мислене. Върши работа, но явно само на извънземните.
   Трябваше да ям. Нали все пак съм в тяло като вашето? Не би ми пречило да се храня от космоса, но тялото ми бързо се замърси. Дори водата, която пия, като мине през тръбопровода, вече е умъртвена. Тръгнах на лов за пари. Изобщо не знам как успявате! Накрая станах просяк. Просяците ви не ловуват. Тях ги хранят даром. С огризки. Но пък така вече имам точната статистика на разпределението на хората ви по начин на ловуване и хранене. Изводите от анализа си ви ги свеждам тук. За справка. Не мога да остана повече. Тялото, в което съм, много започва да прилича на... каравана!