Космическият ми кораб претърпя авария. Трябваше да кацна, но не защото корабът би се разбил, а защото ми трябваше резервна част за поправката. Не можех да избирам - кацнах на първата попаднала ми населена планета. Случи се да е Земята. Така я наричате вие. За да не смущавам съзнанието ви, приех вашия външен вид. Понаучих се и да говоря като вас. Това беше лесно. За да си свърша работата обаче, трябваше да усвоя устройството на вашето мислене и на битието ви в цялост. Ето, това ме съсипа. Разби ме направо. А за мен резервни части на тази планета няма. Но нека да ви разкажа по-подробно.
Няма да ви разправям, че съм бил учуден дето живеете в изкуствени кутийки, придвижвате се в други такива кутийки, замърсили сте планетата си до безобразие... - то си е ваша работа как подреждате живота си. На мен ми беше нужно просто да си свърша аз моята работа. Бързо разбрах, че няма да е лесно. Въпреки че не е материална, най-тясната ви изкуствена кутийка е вашето мислене. Така самото ви битие е същото ...