4 дек. 2010 г., 17:18

Безроглавие

922 0 0

       Днес срещнах елена Рудолф. Но не онзи, който е собственост на Дядо Коледа. Тялото му беше тъмно кафяво, последвано от тънки малки чертички, вероятно дар от Бога. Рогата му бяха като разклонения на коренче. Обичаше да обикаля и търси деца, но не за да им подари подарък, а съвет. Това беше неговото всекидневно занимание.

      Видях го случайно на една централна софийска улица. Рудолф ме позна, спомни си, че му дадох лек за рогата, когато го простреляха. Сега беше жизнен, взел си урок от ловците. Погледна ме и разбра, че съм тъжен. Позаинтересува се. Аз му признах, че имам проблеми с приятелката си. Рудолф почеса вятъра с рогата си, като мислеше как да оправи нещата. Съветът беше истинско писмо. Не мога да го разкажа на всички, защото той ме помоли да си остане между нас.

      Ще кажа само едно – Дори да не го засека никога повече, той ще си остане Моят Елен.


04.12.2010г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиан Неделчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...