Уили преплиташе крака. Отключи апартамента след няколко неуспешни опита. Най-накрая се озова вътре. Метна ключовете на масичката и се наведе да събуе обувките си. Прекатури се и падна на колене. Отчаян стон излезе от устните му. Имаше нужда от помощ. Не трябваше да се одрънква чак толкова. Завъртя се и седна. От тази позиция беше сравнително по-лесно да се отърве от проклетите обувки. Изхлузи ги и ги метна, изнервен. Съблече якето си и го остави на земята. Загледа се във вратата отсреща. Беше затворена. Запълзя към нея. Изправеше ли се, нямаше шанс. Докопа се до бравата и натисна надолу. Вратата се отвори и той пропълзя вътре. Леглото му беше празно, просна се върху му и издиша облекчено.
- Ей, пич, пак си прекалил с твърдото, а?
Уили хвърли на Зи премрежен поглед. Опита се да направи жест с пръст, но ръката му падна тежко на леглото.
- Ще попиташ ли какво стана снощи?
- Има ли смисъл? – изфъфли Уили.
- Всичко вървеше добре. – Зи се надигна на една страна в леглото – Изведнъж телефонът ...