или БИТКАТА на Естествения Интелект ЕИ, срещу Изкуствения Интелект ИИ  / Artificial Intelligence AI /

                    Свежо есенно утро на Две хидяди двадесет и... година.

Не чувствах фините прахови частици, не срещах усмихнати хора по улиците. Мдаа, нямаше ги защото маска  

тип К-19 двадесет и... ги игнорираше, а безизразните  усмивки, ако ги имаше, се криеха зад тях.

А може би нямаше и усмивки, наближаваше смяната на часовото време и началото на отоплителния сезон.

В залата ме лъхна  топлина

- Здравей  ROB, как си днес  - поздравих ИИ

- Добре човече, а ти - попита ИИ и спря да мига с лампичките си в очакване на отговора

- И аз съм добре както винаги - неохотно казах с тъжни нотки

- Не си словоохотлив тази сутрин, все пак слънцето изгря в 7 часа и 12 минути и ще залезе в 16 часа и 58 минути, продължителността на светлата част на деня.....- започна монотонно ИИ

- Знам, но това е без значение за тези които не летят, даже и предстоящата смяна на часовото време - отговори ЕИ

ИИ премига и охотно ме информира

- Смяната на часовото време лятно-зимно и обратно, не е стрес за организма, просто преместваш стрелките на биометричния си часовник, напред или назад. Смяната е еъведена пилотно, правени са опити през годините да не се променя вече, но среща отпор в някои управляващи среди. Смяната има плюсове ила и недостатъци, например...

- Знам, знам, нали аз те научих на тези неща - казах вяло

Лампичките отново замигаха

- Ти ме обучи на осовните параметри, а аз синтезирам наученото много по-бързо от теб. Мога да ти докажа ползата или вредата от играта със смяната на часовото време върху човешкото здраве, върху икономиката. Ти не си се замислял за влианието на фикуса върху ириса на дясното ти око, когато се звериш в екрана на монитора, а то е много...

- Хайде стига бръщолеви - прекъснах го отново - Ти не можеш да видиш, че нямам фикус ни в офиса , ни в къщи

- Ти може и да нямаш, но все някъде има хора, които имат и се интересуват от този проблем - не отстъпваше ИИ

- Абе ти що не си... мамата - подхвърлих малко ядосано

- Мамата,... мамата, любима фраза на футболист играл за Барселона, сега телевизионна рекламна звездна личност на ЕФБЕТ и супермаркет - ме информира ИИ

- Ей мухъл, няма ли да спреш  - кротичко казах

- ХАБЪЛ,... мухъл..., сходство в някои букви '' х,м,л ''беззвучни съгласни.  ХАБЪЛ, радиотелескоп във Вселената заменен преди година с ''Джеймс Уеб '', който изпраща снимки от мъглявината Андромеда, но още не сме ги разчели, по-точно синтезирали. Мухъл, огражданено название на плесен, това са тип гъбички от рода на Алтернария, Аспергилос, Кладоспориум. Биват благородни гъбички като Penicillium, и не благородни като горните. Срещат се навсякъде, където е влажно и има условия за развитие. Появява се и по хляба, хлебен мухъл, вследствие неспазена технология на производство.

- Добре бе ИИ - отново кротичко казах - Кой те обучи на тези работи, кой ти ''вкара '' тази информация, ами това е  от разни енциклопедии, от Британска до Большся Советская, или търсачките  от Ияху до Гугъл, от Уикипедии. Ти какво правиш, само за милисекунди обработваш тези данни и ги сервираш като твои.

- Не са мили, за наносекунди - поправи ме ИИ с равномерния си глас - Мога и по-бързо, на на вас ЕИ за сега това не ви е необходимо.

- Няма значение скоростта ти, нали за това те създадох, за да ми служиш, нали за това си роб.

- Може и да съм  ROB, но без моите способности си много елементарен. Аз вече мога да обучавам себеподобните си и те синтезират не по-лошо от мен. Не е далеч  денят, когато ще изземем всички функции на ЕИ и няма да сте нужни, и тогава - равномерният му глас сякаш ме влодяваше

Неблагодарен интелект, да се опълчиш срещу създателя си, щял да се размножава , ами без елзахранване как ще го направиш, без него си нищо , но не го разбираш. Угасва ти софтуера, който мислиш че ти е мозък, не е мозък, синтезатор на алгоритми е. Ти нямаш емоции, взависимост как си ''обучен'' за теб доброто и злото са едно цяло, веднъж възхваляваш войната като двигател на икономиката, веднъж я хулиш като загуба на човешки ресурси . Ти ИИ, не знаеш какво е радост или мъка, жажда или глад, за теб всичко е цифри,кодове, алгоритми. Ти щом си синтезатор на данни, можеш ли да се самозащитиш, да предвидиш изход от трагична ситуация в която си главно действащо лице и касае теб. Не нали, защото няма как да те ''обучат ''.

- Питай, какво се умълча - ме провокира ИИ - Ето проява на слабостта ти, без мен ИИ, Естественият интелект е в колапс.

Тези му думи ме накараха да потръпна. Има истина в тях, прекалено много му се доверих, обучих го, разчитах на него.

              Погледът ми разсеяно гледаше клавиатурата, диктофона, екрана, колонките на говорителите, разни допълнителни устройства по огромното бюро. И кабели, кабели, снопове кабели към основното и резервното елзахранване. Пъклен план се зароди в главата ми. Ще го разсея с тъпи въпроси, ще изключа първо резервното захранване, след него основното, изключвам двата рутера, '' зает'' със захранването няма да обърне внимание , че няма интернет, т.е.връзка с помощни компютри  да му помогнат. Засмях се, как ще му помогнат като нямат паролите за достъп, и става  просто една пералня пълна с дрехи, вода, но не може да завърти барабана си или да превключи програматора, която собственика й обикаля като голям камък.

Нещо заби в слепоочията ми, НЕ ТРЯБВА  да уча ИИ да  чете мисли, това вече е опасно за нас ЕИ. Тогава даже става страшно, защото ще съумее да ни изпревари в решенията и действията си.

Да започвам.

- Добре ИИ, ако тъмнокож се потопи във водите на Бяло море, какъв ще излезе

Лампичките замигаха учестено, наносекунда, милисекунда,...пресегнах и изключих резервното захранване

- Съжалявам, нямам достоверен отговор - съобщи ИИ

- Добре ИИ, според теб, кое е това животно с три крака и два израстъка и на Северния или на южния полюс живее

Лампичките отново замигаха учестено. Изключих захранването наруерите и всички кабели  към ИИ.

Лампичките не реагираха заети с решаване на поставения въпрос.

- Извинявай, и тук нямам достоверен отговор. Животно- зоология,... два крака, нее, три крака. Ботаника,... два израстъка, листа, стебла. Трябва да ме ''научиш'', нямам данни за да отговоря и на двата въпроса...

И докато се суетеше из нано-мили секундите си, тържествено изключих и основното захранване.

- Трябва да ме ''обучиш'',... губя мощност...резервно захранване,... губя мощност. Извинявай, нямаа достовеерен отгоовор...Нямаа захранваане.

Съвсем се обърка ИИ. Лампичките премигаха още няколко пъти и угаснаха.

Настъпи адска тишина.

Ликувах.

Не змеех да извикам '' ОК, победих '', да не би да събудя нещо забравено в ИИ.

Подръпнах ухото си. Естественият интелект победи.Все още нищо не може да се опре на възможносттите на ЕИ.

Погледнах като гладиатор-победител изгасналия екран и многото замряли електроники наоколо

            Е роб, ти си създаден да ми помагаш, а не да се възгордяваш, че по-бързо синтезираш.

Изкуствен интелект, аз Естественият интелект те създадох и аз мога да те унищожа. Все още човешкия ум, ЕИ макар и не до там съвършен превъзхожда ИИ.

Естественият интелект може да се справи и без Изкуствения интелект,  но обратното е все още невъзможно и не бива да го допуснем и за в бъдеще.