Битови
Играем си с внуците. Четиригодишни. Правя две колонки от двулевки /жълтички им викаме, накрая ги прибират и си купуват книжки или шоколадчета/.
„Е, казвам на внука, раздели ги по равно – за теб и сестра ти…“
Мисли, мисли, пък ги разпилява и се отказва.
Ще бъде или слаб по математика в училище, или ще стане печеливш търговец.
хххх
Отбивам се в заведение. Младата жена зад тезгяха ми съобщава, че съм я учил. Не виждам добре, но се съгласявам.
Питам за винен кебап. Отговаря ми, че има само една порция. Искам я. Обира тавата, плащам, прибирам се.
Обядвах. Сито. И правя сметка – ама то има поне още една порция?!
Правило от казармата – последният или губи, или печели двойно…
А може би, защото ме е познала…
Дано.
Пак ще мина…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
