генек (Георги Коновски)
1847 13637
31.08.2022 г., 9:48 ч.

Битови 

  Проза » Разкази
213 4 5
1 мин за четене

Играем си с внуците. Четиригодишни. Правя две колонки от двулевки /жълтички им викаме, накрая ги прибират и си купуват книжки или шоколадчета/.

„Е, казвам на внука, раздели ги по равно – за теб и сестра ти…“

Мисли, мисли, пък ги разпилява и се отказва.

Ще бъде или слаб по математика в училище, или ще стане печеливш търговец.

хххх

Отбивам се в заведение. Младата жена зад тезгяха ми съобщава, че съм я учил. Не виждам добре, но се съгласявам.

Питам за винен кебап. Отговаря ми, че има само една порция. Искам я. Обира тавата, плащам, прибирам се.

Обядвах. Сито. И правя сметка – ама то има поне още една порция?!

Правило от казармата – последният или губи, или печели двойно…

А може би, защото ме е познала…

Дано.

Пак ще мина…

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??