БИВШИЯТ КВАРТАЛЕН БОС

            Тялото на проститутката се извиваше, галеше го с всичките си дадености, а той не беше там, той, бившият квартален бос.

            Някога беше дълго и слабо момче, с муден ум, малко страхлив, много обичан от мама, баба и двете си лели. Завиждаше на атлетите, футболистите и отличниците от кварталното училище. Нямаше спомен, кой точно го заведе в залата, но с помощта на него, инструкторът, инжекциите, хапчетата и следтренировачните коктейли за няколко месеца се превърна в копие на Херкулес. Даже нещо повече, щото имаше бицепс 93, гърди 227 и прасци 55.

            Тоя, дето го качи в лимузината си, го познаваха всички по име. Беше босът на квартала. Стана му бодигард. Обръсна си главата, гърдите, гърба и краката, и се татуира целият. Всички се плашеха от огромната му маса и свирепият му вид. Да се беше намесвал 5-6 пъти. Нямаше смисъл – респектираха се само от масата и мутрата му.

            Сега лежеше гол, а непълнолетното момиче за сетен път безуспешно се опитваше да събуди мъжът в него.

            А беше времето, когато нещо се промени. Шефовете изчезнаха, или ги прибраха, и той стана босът на квартала. Джипът му беше с 6-ст шестици. Следваха го още два. Областният чакаше с дни, за да си уреди среща с него. Полицаите не смееха да го спират. А мацките – само между 12 и 22: по възрастните не струваха.

            „Тая си я бива”, прекъсна спомените си, за да се намести по-удобно.  „Старае се момичето”, отбеляза, отчитайки напредък в мъжката си безпомощност.

            От кухнята го смущаваше шум. Майка му пържеше кюфтета, а сестра му приготвяше любимата му салата: варен боб, с лютеница и ситно нарязан лук.

            От тази пуста пукница ли, от хаповете, или от инжекциите ли, скапа му се черният дроб, стана 140 кг., а кръвно му не искаше да се върне под 200. Отказаха и прасците, огромните. Смарангясаха се бицепси, гърди и корем. Нямаше още 30-сет, а му увиснаха гушата, бузите, ушите. Разляха се паласки, наля шкембе и взеха да му се претъркват другите бузи, ако речеше да проходи.

До едно време го возеха с количка в автомобил, ама после го пенсионираха. Пенсията си я биваше, неофициалната де.

- Ух, стига, изпоти ме! Я кажи на мама да ми донесе вода – отпусна глава и се придърпа по-нагоре, към възглавницата. После се провикна: - мамо, платете ù на тази и да си ходи!