angelbard (Ангел Филипов)
271 299
7 дек. 2012 г., 19:21

Благодарност 

  Проза » Другие
586 0 4
1 мин за четене

      Времето за нас е спряло. Защо ли въобще е създадено? За да има нещо, което да идва, да се случва и да отминава? Може би... Сега обаче, просто е спряло. Потънал съм в дълбочината на Твоето Същество и се оглеждам като в Огледало! Какво виждам ли? Една Безкрайна Космическа Любов и... Светлина, много Светлина! И ти сияеш с цветовете на дъгата, като екзотична пеперуда след дъжд, красива, спокойна, усмихната и щастлива! Отпускам прегръдката си. Времето отново тръгва. Къде ли се е забързало толкова, нали уж беше спряло? Преди малко бяхме слели Дъха си, Душите си, Телата си, в Божествен Екстаз! Горяхме с един пламък, пламъкът на Пълното Единение! Вселената се разтвори за нас, като розова пъпка, листче по листче и ние полетяхме на ангелските си криле, зареяни в Бездънното Небе на Любовта! Защо ли виждам Звезди в очите ти? Може би е от сълзите на Благодарност за това, че ми се отдаде по такъв безрезервен и невероятен начин! Любов Моя Неизразима, магичен дъх на Световете, знам, че в Момента си с мен и това ми Стига! Мигът е Вечност, а Вечността е Миг! Преливам в Теб и Ти в мен и това е Достатъчно, това е Всичко, което един земен човек, какъвто съм аз, може да Иска! Споделена Любов, до дълбочината на нашите две Същества!

© Ангел Филипов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??