Благодарност
Времето за нас е спряло. Защо ли въобще е създадено? За да има нещо, което да идва, да се случва и да отминава? Може би... Сега обаче, просто е спряло. Потънал съм в дълбочината на Твоето Същество и се оглеждам като в Огледало! Какво виждам ли? Една Безкрайна Космическа Любов и... Светлина, много Светлина! И ти сияеш с цветовете на дъгата, като екзотична пеперуда след дъжд, красива, спокойна, усмихната и щастлива! Отпускам прегръдката си. Времето отново тръгва. Къде ли се е забързало толкова, нали уж беше спряло? Преди малко бяхме слели Дъха си, Душите си, Телата си, в Божествен Екстаз! Горяхме с един пламък, пламъкът на Пълното Единение! Вселената се разтвори за нас, като розова пъпка, листче по листче и ние полетяхме на ангелските си криле, зареяни в Бездънното Небе на Любовта! Защо ли виждам Звезди в очите ти? Може би е от сълзите на Благодарност за това, че ми се отдаде по такъв безрезервен и невероятен начин! Любов Моя Неизразима, магичен дъх на Световете, знам, че в Момента си с мен и това ми Стига! Мигът е Вечност, а Вечността е Миг! Преливам в Теб и Ти в мен и това е Достатъчно, това е Всичко, което един земен човек, какъвто съм аз, може да Иска! Споделена Любов, до дълбочината на нашите две Същества!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Филипов Всички права запазени
