3 мар. 2011 г., 19:33

Благодарности за Освободителите ни!

1.2K 0 3

Те силни бяха

 и ни сълза не проляха,

а с гордо вдигната глава

успяха и преодоляха,

от робството отърваха ни...

 

Тези, които майка им

дълго време ги е мислила

и за тях е плакала

и по тях не е спала -

това са героите на България.

 

Нека в този хубав ден,

в който са заслужили

вниманието ни... Нека

просто цветя им поднесем

в благодарност за свободата ни...

 

Нека кротко  преклоним

главата си и гордо да отстъпим

и да можем с две слова

да казваме благодаря,

защото заслужава си...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ребека Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравейте Господин Николай! Аз мисля, че всеки се старае да живее свободно, но все пак е хубаво да си спомняме и за онези далечни времена и да почитаме по някакъв начин миналото си. А какъв по-добър начин да измислим от цветята? Незнам, иначе нямам деца, но няма да ги уча да мразят нищо, когато имам някой ден такива... Но вижданията на всички са различни, така че трябва да се уважаваме, и затова ужавам думите Ви! Успех в живота Ви пожелавам!
    А на вас Господин Иванов - благодаря за оценката и съветите!
  • Тъжно е, че отношението към свободата ни вече 130 години се свежда до поднасяне на почит и цветя. Никой не иска да живее свободно и да гледа напред. Хората си спомнят за робството, все едно са го преживели и учат децата си да мразят. И така пропускат свободата. Много е тъжно...
  • Ето нещо, от което блика неподправена искреност и благодарност, които в случая не се нуждаят от поетичено съвършенство.
    Браво!

Выбор редактора

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...