3.03.2011 г., 19:33

Благодарности за Освободителите ни!

1.2K 0 3

Те силни бяха

 и ни сълза не проляха,

а с гордо вдигната глава

успяха и преодоляха,

от робството отърваха ни...

 

Тези, които майка им

дълго време ги е мислила

и за тях е плакала

и по тях не е спала -

това са героите на България.

 

Нека в този хубав ден,

в който са заслужили

вниманието ни... Нека

просто цветя им поднесем

в благодарност за свободата ни...

 

Нека кротко  преклоним

главата си и гордо да отстъпим

и да можем с две слова

да казваме благодаря,

защото заслужава си...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ребека Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравейте Господин Николай! Аз мисля, че всеки се старае да живее свободно, но все пак е хубаво да си спомняме и за онези далечни времена и да почитаме по някакъв начин миналото си. А какъв по-добър начин да измислим от цветята? Незнам, иначе нямам деца, но няма да ги уча да мразят нищо, когато имам някой ден такива... Но вижданията на всички са различни, така че трябва да се уважаваме, и затова ужавам думите Ви! Успех в живота Ви пожелавам!
    А на вас Господин Иванов - благодаря за оценката и съветите!
  • Тъжно е, че отношението към свободата ни вече 130 години се свежда до поднасяне на почит и цветя. Никой не иска да живее свободно и да гледа напред. Хората си спомнят за робството, все едно са го преживели и учат децата си да мразят. И така пропускат свободата. Много е тъжно...
  • Ето нещо, от което блика неподправена искреност и благодарност, които в случая не се нуждаят от поетичено съвършенство.
    Браво!

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...