Беше в навечерието на абитуриентските балове, и както винаги времето беше

дъждовно, или по-точно им казваше '' Хайде да ви върви по вода..''...

Бръснех се внимателно, предстоеше  ми много важна среща, поне в моите очи, от суета ли

какво ли, най-накрая  ''милото '' прие да вечеряме в някакво бутиково барче.

Лиляна, или Лили, както я наричаха, беше от ония женски дето си знаят цената както се казва, доста високомерна, природатя я беше надарила с добро телосложение, височка, но не кльощава, буйни черни коси, големи очи, а не малки мишкини,..привлекателен бюст, устните й плътни и сочни,..

е , някой ще каже, като стрелбаджийка от стрелбицата-палатки  по панаирите..

Предимство й беше, както тя сама казваше Университетското образование , е не беше от

'СУ ''Кл.Охридски ''..а някакъв свободен,.. боравенето й с около стотина английски думи й даваше две крачки предимство, правеше се на горда и недостъпна....

Е, хайде, не всички са като тебе,.. погледнах се в огледалото и и намигнах...дали ще остане

доволна от подаръка, нов смартфон Самсунг, последен писък на модата...

Какви цветя да й взема, рози, карамфили,..червени разбира се,не отивам на сватба та да са бели,...

колко 3-5-7,.. е, ако бяхме в някое село, няколко листенца здравец щяха да свършат работа...

Цветя,.. цветя,.. а, в кварталчето имаше цветарски магазин, даже и продавачката беше симпатяга,

нали все от там купувах цветя за офиса,..значи ще мина оттам,...

Риза,.. риза, бяла, не отива, все едно съм на заседание,.. а, тази на райета, тип цигари КЕНТ става,

я, става, да не съм в игрална зала,,,ето я, бледосинята,.. вратовръзка,.. кой ходи вече с вратовръзка,

ами ако каже защо си без вратовръзка,.., тогава я втасах,.. да я вадя от джоба, както едно време са вадили червените пионерски  връзки  пред училище,...Тази не,.. тази също,.. ето я..

Боксерките, я едва ли ще стигнем до тях, .. с човеченца,.. с цветенца,..а, тези са в унисон с ризата,

светло сини на точки, е карай, в тъмното кой ще им обърна внимание,..чорапи,.. само да не са

жълтите,. хайде сивите като костюма,.. Ау, какъв суетен съм станал,. по суетен и от жените си бе...

Хайде бе, нали срещата с Лили е толкова важна в очите ти .. разсъждавай вече на глас ...сякаш

други жени  няма,..Пари,.. дребни, едри...мобилен,.. ключове ,.. ами летс гоу.. гоу, гоу, ама

подаръка  да не забравя,,, - продължавах да мърморя из апартамента.,,

              Спрях джипа пред цветарският магазин, ръмеше по-слабо,.. ех, защо не може  направо вътре да се влезе с колата...

Бях измислил , пет червени рози  ще са благороден жест за Лилито...

В цветарския магазин продавачката и младо симпатично  момиче в ефектна рокля, приятна прическа, и на високи токчета...

- Какво да бъде - ме запита продавачката

- Пет червени рози,.. но да са като ефектен букет - издекламирах набързо

О, дали ще се зарадва Лилито на рози,.. ами ако харесва  орхидеи,.. ти пък орхидеи, да помъкна стъклената паничка на срещата,.... а, тази госпожица , какво ли чака,.. чака, а е така спокойна...

- Готов сте господине, струва пет лева - ме извади от размишления гласът на цветарката ...

Я, чакайте, чакайте,.. ще придружите ли тази красива госпожица до ресторанта, има абитуриенрски бал, а навън вали,.. ще си съсипе роклята, прическата,.. Хайде, едва ли ще отнеме много време.

Госпожицата плахо ме погледна със скрита надежда,.. очичките й заблестяха в очакване..

- Разбира се,.. удоволствието е мое да ви откарам,.. хайде да вървим тогава..

Дъждецът поспря, сякаш да не изцапа балната рокля и прическа...

- Заповядайте, отпред ще ви е по-удобно,.. само казвате на къде да карам,.. в училище или

към ресторанта...

Сложих цветята на задната седалка, свирнах на продавачката и потеглихме...

- Извинявайте, че ви ангажирам- започна плахо тя - Аз съм Светла,.. ,.. вече абитуриентка... Щяхме да се събираме тук и да вървим заедно, но дойдоха и други момичета, класната, няколко леки коли,.. нямаше място за мен и отпрашиха,... даже класната '' Хайде ти нали си спортистка,

ще потичаш и ще ни настигнеш ''.. Е, какво да ги правя,.. понякога  съдбата е такава - въздъхна тя и продължи плахо -  Родителите ми са  обикновенни хора, даже не бяха много съгласни да уча в Математическата гимназия, ..не че е трудно, а там учат децата  на по- такива родители, а ние...

Не можех да се меря с тях а и не исках,.. Започнах да ходя на училище със спортен екип...

Изведнъж станаха модерни,.. другите накипрени с маркови АДИДАС, ПУМА,.. ДИАДОРА...

Нямах приятели, приятелки,.. Само класната се гордееше понякога с мен, нали съм абсолютната

математичка на випуска,.. но и тя понякога...Сега отивам без желание на бала,.. заради родителите си, за да доставя поне на тях удоволствие,.. ''Абитуриентският  бал е веднъж в живота дъще ,

ще си спомняш един ден за него. И ако не идеш, на кого ще накривиш  '' ми говореше мама..

Ще поседя малко,. и ще се пребирам...Хайде, човек не отива на бал да яде и пие, или да си показва

дрехите , днес си с хубави дрехи, но изглеждаш гола...

Бяхме спряли на светофара....поогледах се..

- А, ето тук в тази  сграда работя,.. ами то ресторанта наистина ми е на - път..- отитах да я отклоня

от мрачните й мисли - О, добър ресторант сте избрали....

- Да, това е ресторанта,.. пристигнахме,.. даже са се събрали -

Мислех си през цялото времер, ..Какво мило момиче,..искренно и честно,.. какво мога да му подаря за бала,.. Самсунга,..розите,.. Лили едва ли ще оцени жеста ми с тези подаръци...

Да попитам госпожицата,.. има ли госпожица Светла  смартфон , казахте '' Ще поседя малко и си тръгвам..''.. Защо....

Присегнах се  взех кутийката със Самсунга...

- Ето, това е за вас,.. подарък за абитуриентския бал,.. в картата е само моят номер,..искам

да снимате  ей там часовника в 12;30 часа , в полунощ и много снимки от бала.. Не ми благодарете..

ето ви 200 лева,.. ще ми ги върнете някой ден, сега те трябват на вас,.. на мен не. - казах тихичко

и спокойно - Разбирате ме, нали... някой ден. Сега ще ви отворя вратата и ще ви изпратя до

съучениците ви, може нали,.. Не отказвайте , моля ви...

Тя стоеше,.. следаше смартфона, парите,.. после мен

- Благодаря,.. ще ви ги върна, непознати господине...

Взех розите, заобиколих джипа , отворих вратата, подадох й ръка да слезе,.. подадох й розите

Очите й заблестяха от щастие...

- А сега, хванете ме под ръка,.. и да вървим, очакват те.. .Приятен абитуриентски бал..

Успех в живота госпожице Светла...

Едва ли Лили щеше да се зарадва така на тези вещи, на вниманието, както това момиче....

Едва ли,.. но , поне направих щастлив друг човек....

            След време минах за обичайните цветя за офиса през  цветарския магазин

- Какво стана с вашата роднина -  попитах продавачката

- Коя роднина ..- учуди се тя

- Онази госпожица, абитуриентката,..

- О, тя не ми е роднина,..даже не я познавам,.. видях само как дойдоха някакви коли, не я качиха  и изхучаха,.. не я вземаха,.. Поканих я вътре, нали ръмеше,.. и на шега казах да я откараш до бала...

Не съм я виждала,.. тя изглежда не е от нашия квартал - изрече тя и се зае да подрежда цветята

             Докато в един септемвтидки ден...

- Шефе - влезе секретарката и доложи - Една  млада и красива госпожица, иска да я приемете..

Кимнах с глава,.. млада и при това красива,... ох, само да не каже, че и тя е бременна..

- Добър ден , господин Петров,.. сигурно не ме познахте,.. онова момиче, абитуриентката съм..

В дъждовният ден,.. нали ви обещах някой ден,.. ето - изрече смутено госпожицата и ми

подава плик и смартфон - Вие ми ги дадохте тогава,.. връщам ви ги,.. Благодаря,,,и се разплака

- И таз добра, .. да плачеш, тук не се плаче,.. Иванова, две кафета ако обичаш,..

- Госпожице Светка, Самсунга е моят подарък за бала,запази си го,..а парите,.. парите ги няма вече,

те нямат вече онази стойност, която са имали и те изиграха своята роля,.. не ги изкам обратно...

Сядай, сядай и разправяй за бала,.. за след това..

- Ето часовника  12 часа и 30 минути,..удържах - гордо каза тя

- Иванова, бихте ли инсталирали смартфона на големия екран в залата...

- Аз не знаех ,.. не знаех, че вие сте собственика на всичко това, на фирмата,.., само споменахте за сградата,.. Извинявайте, че не се обадих толкова време.. Приета съм студентка Математика и нформатика тук в Университета,.. приета съм и в Лондон,.. ако ме одобрят за студентски заем отивам да уча  там,.. едва ли е толкова лесно да учиш и работиш, но аз не се плаша,...

Вие как мислите, какво ще кажете, ... дали ще се справя...

- А какво мисля ли,..можеш ли  след два дни  да дойдете тук с родителите си,.. нещо ми се върти в главата,.. но искам да го проверя и тогава да го предложа

Разгледахме снимките на големия монитор...

Тя беше най-красивата,. макар и в по-семпла рокля и прическа, на на фона на натруфените нейни съученички,.с Долчета, Версачета, от модни колекции,... кой виждаше етикетите на скъпите им маркови тоалети,..с прически на графини и баронеси от исторически филми,.. наистина бяха от

друго измерение , да покажем състоятелност...

              Поканих я на обяд..

О, небеса Лилито кръстосала крака с цепка на полата по цялото й бедро, кокетничеше  с по-възрастен господин, поглеждаше сришом към нас '' О, таз ли била малката кучка, дето ми отмъкна смартфона и ми пропиля срещата..а сега се опитва да ми го отнеме ..''...

Не е кучка ,.. свясно момиче е...а, аз отдавна вече  не мисля за тебе Лиляно...

              Дойдоха тримата,.. родителите й наистина обикновенни хорица,.. даже малко изплашени

дали ще имат възможност да издържат дъщеря си...

- Разговарях със Светла, тя е приета и в Англия,.. ето какво мисля аз,.. Светла има голямо желание

да следва в Лондон, но ако й дадат студентски кредит,.. какво мога да помогна, фирмата има къща там, мислех да откривам филиал там,. тя може да живее безплатно ,.. може да вземе 3-4 момичета да живеят при нея,.. с наема от тях ще си плаща сметките, ток, вода, газ...

Надявам се Светла да е разказала всичко за мен, така , че не се притеснявайте..

Правя го за себе си,..Не искам нищо в замяна...

Искам тя да учи и да успее...

              Всички ме гледаха недоумяващо...

              Небходимо е да проявяваме понякога добродетелност , нали....

              И да си спомняме '' Ако имаш две ризи,.. дай едната на ближния си ...''

-