Бледи утринни лъчи

      Бледи утринни лъчи  проблясваха в стаята. Тя лежеше спокойно,
 с едва притворени очи. Снощните събития бяха разбунтували съзнанието
й до толкова, че не можеше да заспи.
      Преди по-малко от шест часа, тя бе излязла с приятеля си. Бяха
решили да се отделят от всичко друго и да обърнат внимание на себе си.
Всичко вървеше нормално, докато не се появи той! Незнайно как бе попад-
нал на нея. В съзнанието й изплуваха всички онези спомени от преди две
години. Първата им среща, първата им целувка, първата им брачна нощ,
всичко! Сякаш раната се отвори на ново, болката беше нетърпима, зави й
се свят, идеше й да повърне.Чувствата й към него все още не бяха утихна-
ли, затова и толкова усърдно се стараеше да се среща с него. Сегашният
й приятел не знаеше почти нищо за него, знаеше само, че е била женена.
      Слънцето вече бе изгряло, а тя продължаваше да лежи все така в
леглото. Телефонът извъня на няколко пъти, но не го вдигна. Звуците
от снощната кавга сякаш пруглушаваха цяла нощ стаята.
     Бившият й съпруг я беше намерил, за да говори с нея. Без да му пречи
факта, че приятелят й бе там, той започна да говори как все още я обича,
как непрекъснато мисли за нея. Искал отново да се съберат, всичко, което
преди й е казал, било лъжа. Приятелят й не издържа твърде дълго, скочи
от масата и му се нахвърли. Охраната на ресторанта веднага ги
исхвърли, но това не ги спря. Дълго време двамата се въргаляха по
 земята, обгърнати от писаците и виковете й. Слад като с помощта на
няколко миновачи, успяха да ги растърват, тя  отиде при бившия си и
му удари такъв шамар, че чялата й ръка почервеня. Той  се обърна и
тръгна, но вървеше така, сякаш беше загубил битката, но не и войната.
     Минаваше обяд, на вратата се позвъня, но тя не отвори. След дърго
звънене се чу силен трясък, някой беше изкъртил входната врата. Прияте-
лят й влезе в стаята, и я видя да лежи все така на леглото. Очите й не
помръдваха - бяха все така притворени. За момент не можа да разбере
какво става, точно тогава видя пропитите в кръв чаршафи и локвата до
леглото й. Обвит от паника, тъга, ужас, болка, той легна на леглото и се
сгуши в нея, а кръвта бавно пропиваше и неговите дрехи и плът.