Според Блез Паскал, за вярващия е достатъчно да застане на колене и да се моли.
Достатъчно ли е наистина това?
Наскоро във Франция беше инициирана дискусия с подобна тема. И тъй като подсъзнателния отговор натрапчиво прозира, ако въобще някой, прочел заглавието, отдели секунда да си отговори, биха се получили реплики като - Категорично заставането на колене не те прави вярващ. Мога да бъда добър, без да съм религиозен! Или – Мога да бъда добър вярващ, без да съм застанал на колене! Или пък – Мога да коленича пред Бога, без да съм вярващ. И всичко това звучи съвсем правдоподобно, а съвсем спокойно би могло да бъде и вярно.
Защо тогава, след като отговорът прозира, френската, а и световната културна общественост е провокирана? За тези, които отделихме миг от вниманието си и вече стигнахме до тук, бих казал, че сме или подценявани, че не сме способни до достигнем до някакво прозрение…. или сме откровено провокирани да го направим…
Нека първо да разберем повече за Блез Паскал.
Роден е през ...