БОГОВЕ НА ИЗМАМАТА
Или щастие в личния живот
Неговият реален свят сам по себе си представляваше осеяна с папагалски пера кухня, в която се намираха клетка с окапал, полугол, но все още жив папагал, мръсна готварска печка, полупразвн хладилник, непочистена кафе машина, обедено-компютърно бюро и самия компютър, тип “стара железарка”.
Хазяйнът на кухнята – мъж на средна възраст, среден ръст и всичко останало също средно – носеше с нищо не така ултра забележително име, което може да те грабне: Богдан Каменов¹ Ковачев. Той възприемаше своето име само като условно обозначение и отдавна вече беше престал на него да откликва. Честно казано, него и никой не го викаше по име, освен туй странно подобие на някогашен пернат Жако, когато беше гладен или когато предявяваше особено настъпателно и досадно желание да обмени със своя стопанин някоя-друга цветуща ругатня.
Да, и самият свят от известно време носеше формално-функционален характер и нямаше голямо значение. Истинският живот на средно статисти ...