Jan 16, 2016, 5:25 PM  

Богове на измамата (извън конкурса; за настроение) 

  Prose » Humoristic
1154 1 4
20 мин reading

 

БОГОВЕ НА ИЗМАМАТА

Или щастие в личния живот

 

 

      Неговият реален свят сам по себе си представляваше осеяна с папагалски пера кухня, в която се намираха клетка с окапал, полугол, но все още жив папагал, мръсна готварска печка, полупразвн хладилник, непочистена кафе машина, обедено-компютърно бюро и самия компютър, тип “стара железарка”.

     Хазяйнът на кухнята – мъж на средна възраст, среден ръст и всичко останало също средно – носеше с нищо не така ултра забележително име, което може да те грабне: Богдан Каменов¹ Ковачев. Той възприемаше своето име само като условно обозначение и отдавна вече беше престал на него да откликва. Честно казано, него и никой не го викаше по име, освен туй странно подобие на някогашен пернат Жако, когато беше гладен или когато предявяваше особено настъпателно и досадно желание да обмени със своя стопанин някоя-друга цветуща ругатня.

     Да, и самият свят от известно време носеше формално-функционален характер и нямаше голямо значение. Истинският живот на средно статистическия гражданин Ковачев протичаше във виртуалния свят. Ох, ако го срещнехте него там, в мрежестите дебри, вие не бихте познали Богдан Ковачев!

     От този момент, когато с протяжна нота в “до-диез минор” от контра октава, наподобяащ излкючително ниският и гъгрещ тон на разгонена коала “у-аааа-a-a...” оживяваше екрана на монитора, тлъстичкият разплут стеснителен човечец в закопчана през копчета и намирисваща риза отстъпваше място на мрежовия кумир – майсторът на остроумието, загадъчният и очарователен Лòки!²

     От него се страхуваха и го уважаваха в най-мащабните форуми, на него се обиждаха, хулеха го, жалваха се, аддваха и игнорваха, посочваха и препращаха. Майстор на тънката провокация, той без много труд улавяше на куката на своите постове крупни рибоци, обитаващи в интернет, да не говорим вече за прилепналата към за рибарския шлейф цаца.

     Намръщеното небръснато аватар-лице на Дейвид Бекъм целеустремено оцветяваше изсказванията на Лòки в дълбоките тонове на мъжкия чар, затова в неговите хитро сплетена словесна мрежа попадаха не малко живи твари от женски род. Най-често той великодушно я пускаше на воля, подхранвайки я с няколко поощрителни фрази.

     Да се спори с дами Лòки смяташе за неоправдана жестокост, но най-вече в допълнение, това беше често просто скучно. Жената, както е известно, може да представлява изключително сексуален интерес, макар и да не бъде интересна. И обратното: неинтересната в разговора жена – не е сексуална.

     Независимо от това, наблюдението на този клас живи същества понякога забавляваше Лòки.

Доколко развитието на женската личност пряко зависеше от количеството изживяни от нея години, Лòки разделяше форумчиците преди всичко по възрастов признак на пет основни категории:

 

Пухкаво котенце (мацка)”:

     Млада девица (девственица ?!???), пълна с надежди и насочена към мъжката страна на оптимизма. Подчинявайки се на първичния инстинкт, тя носи макиаж на доброта и остъпчивост, понякога само надува устичка и твърде сладко тропа с крачета.

     С цинизъм на възрастните хвърля призив във вид на кратковременно несъгласие, привързано с не трудно развързващи се спретнати панделки – служещи повече за красота, отколкото на чувство за противоречие.

 

“Златна рибка”:

     Жена в разцвета на годините. Тази частично е разпиляла оптимизма и придобила едва забележими мимически бръчици. Като цяло не се държи лошо, умело компенсира първите загуби на красота с понатрупания жизнен опит, който засега се вмества в не твърде тежък и обемист несесер за ръчен багаж.

     Най-многообещаващ и широко разкроен вид е, но с кратка продължителност на живот. Бързам да я уловя, докато не е отплувала в мътните води на следващата категория.

 

“Умна, честна, зла”:

     Опасна възраст. Неустойчива среднина на тежестите: “девийка-старица”. От едната страна – бездна на безвъзвратно изгубеното, от другата – пропаст на ненавистно-неизбежното. В едната страна да направи крачка вече не ще ѝ се отдаде, в другата – засега не иска.

     Неопределеността я дразни. А когато жената се сърди – тогава отмъщава... с откровение и прямост. С такава по-добре да не се свързваш. Не ще те остави на мира, докато не изплува в “чисти води”.

 

“Мъдра и стара”:

     Тази е направила крачка към неизбежното, смирила се, успокоила се и сега любезничи.

     Тя е като майка: нито е опасна, нито предизвиква сексуален интерес.

 

“Вечната дева”:

     Не е важно на колко е години. Такива са неспасяеми, Боже опази!

     В нейния мозък е здраво вкоренен паднал тук някога монолит “любовта-ще спаси-света”. Не причинявайки ѝ никаква вреда, този паметник мирно съжителства с неизчерпаемата “котешка” тема, която ще престане да вълнува “девата” само в дълбока старост, когато бабишкерата напълно ще забрави значението на думите.

     В компютъра на “Вечната дева” могат да се намерят грижливо сортирани колекции от крилати фрази, мили мустакати муцунки ала-Мики Маус, MP3 файлове с мантри за просветлението… Брррррр!

 

     Единствено представителките от втората категория бяха удостстоявани с по-съсредоточено внимание от страна на претенциозния Лòки, но и те в края на краищата безжалостно се отсяваха, не достигайки до неговите стандарти. Твърде прозрачни, твърде предсказуеми му се струваха…

     Всяко ново, предвещаващо удоволствие от запознанството с интернет-дама, неизбежно се превръщаше в празни дрънкания. До този момент, когато на неговата блог-страничка не изникна ТЯ – съвсем мъничко печална, но не забравила как да се смее, нежна и умна… Неподражаемата Апàта.³

 

… Лòки:

… Аз просто само се старая да отсея всички плюсове и минуси, както от своя гледна точка, така и от гледна точка на предполагаемия опонент…

 

Апàта:

А как на вас ви се отдава да се занимавате с чуждите точки? За това трябва, като минимум, да прогоните този, който на нея до този момент е стоял :)…

 

***

     Вероника Вълканова Страхилова отдавна се беше научила да гледа на себе си в огледалото бегло, както, да речем, на съседката по апартамент. Отразяващатата се лелка на трийсет с опашка години, с татарски цепки на очите, месести ноздри и твърде изпъкнало пъпчасало чело, нямаше към Вероника кой знае какво отношение. Въпросът, как е могла природата да допусне такова несъответствие между съдържание и форма, беше престанал да я вълнува преди много години. Вероника беше твърде умна, за да се жалва на несправедливостта, и известно време се отнасяше към своята външност с черен хумор, докато в най-накрая не реши просто да забрави за невзрачната черупка и да се съсредиточи на своето прекрасно вътрешно“АЗ”.

     За да не се показва излишно на своите очи, Вероника беше скрила всички огледала, освен едно, висящо в банята над умивалника. Мътното отражение в полираната вратичка на гардероба на нея ѝ стигаше напълно, ако по някаква причина трябваше да се види в цял ръст.

     Дрехи и различни видове аксесоари, които бяха призвани да украсяват жената, не вълнуваха Вероника. Тя също така не вярваше във вълшебството на макиажа и даже смяташе неговото използване за унизителен и безсмислен опит да се замаскира лошата стока с пъстроцветна опаковка. Икономисвайки от безбожно скъпите продукти за красота, Вероника така можеше да си позволи по-изискани удоволствия: например като супер мега мощен и натруфен лаптоп със всички всевъзможни “ъпгрейди” и най-скоростната интернет-връзка. Оттогава външността на притежателката на тези хай-тек съкровища съвсем изгуби актуалност.

     Избирайки за своя интернет-образ лицето на една от най-красивите жени на планетата, апетитната и тайствена Шарлиз Терон, и името Апàта, което някак нулираше тази мъничка лъжа, Вероника влезе в мрежевото пространство.

     Виртуално-паралелният свят се оказа за нея най-естествената среда на обитаване. Този свят беше органичен и чист като дива джунгла, като океан. В него изчезваха всичките условности, разделения по всякакви външни признаци или обществен статус. Всеки съществуваше там по свои закони, съгласно собственото си “аз”, потвърждавайки забележителния парадокс на човешкото общуване: да изразиш себе си е в пъти по-лесно, когато лицето не се вижда, когато то с скрито под мъничките квадратни пиксели на аватарите-Икони.

     “Свобода на личността под чужда маска” – така Вероника определяше мрежовото общуване.

На нея ѝ харесваше да броди по безкрайността, простираща се извън всякакви географски гъсталаци и ограничения, да разследва всякакви любопитни затънтени и задънени места и да оставя остри като убождане с отровно жило или, напротив, меки и внимателни следи-коментари, в зависимост от характера на събеседника и собственото си настроение.

     Далеч не всякой се удостояваше от вниманието на Апàта, която ставаше все по-изкусна и предубедена. Тя бързо се научи да отделя зърната от плевела и престана да отговаря на безсмислен и безсъдържателен “тролинг и на безполезен, случайно преминаващ “флуд”.

     В беседи за “жените-семейството-децата” Апàта не участваше – не намираше нито думи, нито мисли за предложения контекст. Даже започвайки с “културно-интелектуалното”, мрежевите умници често всичко довеждаха до диалог към “хормонално-менструалния” въпрос, и много скоро Апàта изгуби интерес към представителките на родния джендър, оставяйки само няколко виртуални приятелки.

     Да общува с мъжете ѝ беше къде по-увлекателно, но и този социум претърпяваше жестока, щателна и безпощадна класификация. Попаднал веднъж в една от петте “черни” групи на Вероника-Aпàта, индивидът напълно губеше шанс за общуване с нея. Проблемът беше в това, че преобладаващото мнозинство от силния пол почти веднага влизаше в тази печална класификация, а именно:

 

“Мърморко-избухливко-огнехвъргач”:

     Вечно недоволен и разочарован от всичко и от всички, освен от себе си.

     Потоците на неконтролируемия и неуместен сарказъм в неговите постове се преливат в дълбока обидчивост.

     Педантично остро изявена жажда за признание и пълно отсътствие на чувство за хумор.

     Вероятно страда от запек и подуване на корема.

     Към жените се отнася с презрение, смята ги за глупави и продажни.

     Мрежата използва най-често за изхвърляне на застояли екстременти.

 

“Нихилист-романтик ”:

     Израснал с лозунгите на КПСС и БКП, донякъде и тези на Перестройката.

     Тип личност, когото процесът не мотивира (“Нищо не ми се иска!”), процесът не го радва (“Ску-у-чно!”), а към резулта е безразличен (“Мен ми е на оная работа”, “Дреме ми на... батьовия”).

     Развлича се основно с КСП (Kerbal Space Program) и членува в КСП (Клуб на самодейните певци – неформално социално движение, обединяващо любителите на бардовските авторски песни в съпровод с китара). Веселяк и шегаджия. Понякога дори прекалено. До досада. Складирва изтъркани лафове, каруцарски вицове, материни ругатни, първични истини и е любител на природата и чашката.

     Обожава умалително-ласкателната форма: “водчица”, “ракийджос”, “биричка”, “бачонка”, “баце”, “чудесничко”, “ух, на батка-ааа”, “котенце”, “писенце”, “маценце”, “пухчо”, “пиленце”, “гълъбичке”, “душко”, “чеденце”, “цицинки”, “дюдюче”, а също и възклицанията: “waw!”, “оки!”,“въх!”, “хах!”, “опс!”, “шо' ма?!”, “ко' ся?!”, “те го, те”, “те го, на”, “опа-на!”, “y-тю-тю”, “ъ-ъ...” и тем подобни.

     С жените е ласкав и игрив, но без напрежение в члена, тъй като често е дълбоко и предано женен.

     В мрежата тъгува по младостта.

 

“Сексуален маниак”:

     В общуването с мъжете често бива незабелязан, тъй както щателно ги избягва. Разпуска перата си и се ежи предимно на “женски” площадки, но при появата на доминантен самец моментално се спаружва и полазва в “личната” да спами.

     С жените – неприлично откровен и прям циник. Класифицира нежния пол основно в три категории: “тези, които засега не може”, “тези, които вече не искам” и златната среда под грубоватото, но точно и ясно название “fuckable”.

     Фамилиарничи, тъй като е убеден в това, че “женките трябва да се гепват безцеремонно”.

     Обожава да илюстрира своите изказвания с неприлични картинки.

     В жените предпочита да вижда сексуално ненаситни самки.

     Убеден е в това, че ако дамата се гневи, спори или просто “умничи”, значи тя е “недоклатена”.

     В мрежата обикновено онанира.

 

“Наставник-просветител”:

     Вечно цензурира и е пълна скука. Често използва изразите: “без всякакъв морал и стойност е”, “пошло е”, “омерзително е”, “срамно е”, “непрегледно е”, “непристойно е”, “недопустимо е”, “осмелявам се да посъветвам” и т.н.; изобилатва с препратки към “Мъдри мисли и цитати”.

     Иначе е вежлив и търпелив... макар и преиграно.

     От своето мъжко начало се стеснява и срамежливо се прикрива зад “начетеността”.

     Към жените се отнася снизходително, бидейки уверен, че рано или късно на него ще му се отдаде да ги насочи по “пътя на Истината”.

     В ефира излиза на бял свят с “мисия на Просвещението”.

     Онанира по-късно, разглеждайки своите постове, “по мотиви” на мрежовото събеседване.

 

“Просто сто процентов глупак-имбецил”:

     Недоразвит, агресивен, неподвластен на логиката.

     Обладава широк спектър от тъпи инфантилни лозунги и анекдоти, с които даже лошо оперира и сам не разбира.

     Възрастта няма значение – идиотите не остаряват.

     Отношение към жените, както и към мъжете – неясно, носещо спонтанен и изменчив характер.

     Какво прави в мрежата? Ами... той просто има компютър – с това трябва нещо да се прави!

 

***

     Поставяйки един след друг тежки кръстове на обитателите по форумите, Апàта вече беше започнала да се разочарова в своето паралелно пространство, когато един ден някаква случайна поредица от линкове изведнъж я хакна в любопитен, несрещан по-рано от нея блог.

     Така, натъкавайки се на златна жила, тя трябваше да разкопае нефтения фонтан!

     Апàта все пак го намери НЕГО – не поддаващия се на бързи клавишни команди, непредсказуем и умен, не много изморен от живота и мъдро-ироничен, умеещ да успокоява и забавлява… Несравнимият Лòки!

 

Лòки:

Защо трябва да се прогонва точката? Нима не е достатъчно да се изучат тези гледни точки? :)

 

Апàта:

Между “да се изучат” и “ да се стъпи на ” – разликата е в безкрайност. Както, да кажем, между “опитвам се да забременея” и “бременен съм”, ако това изрича един мъж. Може много силно да се стараете, на някакъв етап може дори да се появи увереност, че вие сте на правилния пъти и че още мъничко, и всичко ще се получи… :)) 

 

Лòки:

Точката – това е нещо хитро. Дори и G-то :))))))...Та... точката, въобще, няма линейни размери, но все пак е способна да се разтяга и да вмества безкрайно множество мнения “разделящи обща гледна точка ”. :)

 

Апàта:

Всичкото това безкрайно множество са просто само подточки. На принципиално друга точка нито вие, нито други като вас не ще стоят.

Всякакъв род заявление е преди всичко само пропаганда на собствената гледна точка, която, както твърди говорящият, се намира в единственото правилно място. Всички останали ще трябва да се понаместят... Особено G-то :))))))

 

Лòки:

С другими думи, гледната точка – това е центр на вселеата на индивида, неговото персонално място в общата координатна система, така ли? Ако е така, то да се отдръпне от нея, би означавало да се излезе извън релсите. :)

 

Апàта:

Така именно... Впрочем, обмяната на мнения като игра, напълно може да има основание. Нещо от рода на мозъчен пинг-понг. Понякога това е – едно много забавно занимание. :)

 

Лòки:

Ами... да поиграем тогава?

 

***

     Така започна този нищо не значещ извън интелектуален флуд, безобидна игра-престрелка на остроумия, която много скоро разкри и на двамата неочаквано задълбочено взаимно разбиране.

     Кой казва, че това не е достатъчно за нежността?

     Топлото дружеско общуване се превръщаше във все по-горещо и сексуално увлечение, докато не се прерасна накрая във вълнуващо пленително-лепкаво мочурище. И Лòки и Апàта не забелязоха как то ги беше завлякло напълно и безвъзвратно.

 

     Наложителните им прекъсвания от суматохата на реалния свят те преживяваха като болезнено-принудителни и нетърпеливо едва успяваха да дочакат всяка нова среща в “другия” паралелен свят. Техните диалози се превърнаха и за двамата като непременно, безусловно и главно събитие на деня, а после и като вълшебна нощна музика.

     Паралелният свят беше прекрасен с това, че с него лесно можеш да потънеш в съня и не се разделяш дори и след като се изключи екрана на монитора. Лòки и Апàта така и правеха, създавайки си общи еротични съновидения.

     Най-чудесни бяха уикендите, когато беше възможно въобще да не се разделят. Всяка съботна сутрин, наливайки спешно кафето и оплисквайки в бързината чашата, те препускаха към компютъра и преди още да се настанят удобно, оживляаха екрана и нащракваха паролата.

     С думите: “ето, случайно попаднах на…” хвърляха една от щателно подбраните предварително препрадки или пускаха темата на “току-що си спомних” следното тристишие…

     До обяд се наслаждваха на лек ненатоварващ флирт, прикрепен и подправен с картинки-наемници, следобед до вцепенявате се ласкаеха един на друг с обилни “лайкове”, а вечер и до късно през ноща се довеждаха до състояния на крайна възбуда от изящни интелектуално-сексуални двусмислия, тънко изплитайки сюжета на предстоящите нощни блянове…

 

     Така настъпи момента, когато и двамата разбраха, че да живеят един без друг повече не могат, дори и не искат.  Без да се признават в любв, токлова стар и изтъркан начин за техните свръхчовешки аналитични способности, те сключиха негласен съюз на две обичащи се сърца. Освободена от задълженията за почистване на жилището и мръсната посуда, от баналните сметки за ток, вода и парно, незамърсявана от всякакви битови люспи и далеч от прочие домашни задължения (от сорта на ревящи дечурлига и старчески напикавания), тази тяхна обвързаност беше по-силна и по-устойчива от стомана, по-чиста и по-сияйна от планински кристал.

     Сивите очи на Шарлиз Терон, подканващо гледащи от аватарката, и небръснатите небрежни бузи на Бекъм поддържаха огъня на взаимното привличане и абсолютно никак не смущаваха безсрамната взаимна заблуда. Двамата опитни измамници отдавна вече бяха приели за истина собствените си измислени образи-аватари, което им помагаше да повярват и един в друг. Или да се съгласят на тази взаимна измама, кой знае?

 

     Севернният бог на Лукавството и дошлата от дълбините на южните морета богиня на Лъжата твърде добре знаеха цената и разбираха безценността на илюзията, за да ги обменят за никому ненужната истина, поради което даже и не си помисляха да се срещнат наяве, сривайки така добре скалъпената фантазия.

 

     Лòки и Апàта намериха това, което търсеха. Щастието. Най-великото, извличащо се от илюзията.

     Каква е разликата в кой от световете?

     Това едва ли беше от значение... поне за тях.

 

(край)

=== === ===

     ¹ Богдан – славянско име и означава “даден от Бога”.

       Камен – славянско име и означава “здрав и як като камък”.

     ² Лòки – скандинавски бог на злото и огъня; той е от боговете Аси – едната от основните групи богове в пантеона на Скандинавската митология (другата е Вани); Староскандинавската митология му приписва и някои положителни черти, което го прави противоречива фигура, т. напр. викингите смятали Локи за откривател на рибарската мрежа; преобладаващи черти в характера му са злина, хитрост и непостоянство;  Локи също се счита за бог на шегите и веселието

     ³ Апàта (др.гръц. Ἀπάτη) – в Древногр. митология е богиня на лъжата и измамата, дъщеря на Ню́кта /Ни́кс, Ни́кта/(др. гръц. Νύξ, Νυκτός – “нощ”), родена без баща; пред нейните машинации били беззащитни както хора, така и божества; завладяла разума на Зевс, за което в последствие той я изгонил от Олимп, хвърляйки я на земята; според Орфическата Теогония Апàта ражда от Зелòс (символът на съперничеството) Афродѝта (др.гръц. Ἀφροδίτη, производно от ἀφρός – “пяна” – богиня на красотата и любвта, плодородието, вечната пролет и живот, на брака и дори на рода); в мита за кутията на Пандòра – Апàта излиза оттам като един от злите духове, пуснати на свобода.

     ⁴ Вероника – името може да бъде прочетено по 2 начина: от старогръцки Вероника се превежда като “носеща победа”, а от латински – “истинска икона”.   

     ⁵ тролинг (от англ. trolling – “ловя на трал”/конусовидна мрежа за ловене на риба/) – поместване в различни интернет-ресурси на провокационни статии, или съобщения с цел развитие на конфликта между ползователите със съпровождащи взаимни оскърбленя и т.н. Лице, което се занимава с тролинг, се нарича “трол”, първоначално тази дума произхожда именно от риболовния термин тролинг, а не от митологическото същество трол; Главната цел на тролинга се явява саркастичното, провокационното, подстрекателското или хумористичното съдържание на съобщението на “трола”, за да привлече други ползватели към дискусии; Характерна черта на тролинга се явява това, че, така или иначе неговата цел да привлече вниманието към своята персона със всякакви способи.

     ⁶ джèндър (англ. gender, от лат. genus “род”) – това е социалният пол, определящ поведението на човека в обществото и как това поведение се възприема; Това е полово-ролево поведение, което определя отношението с другите хора: приятели, колеги, съученици, родители, случайни познати и т. н.; В психологията и сексологията понятието “джендър” се употреблява в по-широк смисъл, подразбирайки всякакви психически или поведенчески свойства, асоцииращи се с мъжествеността и женствеността и вероятното разграничаване между мъжете и жените.

=== === ===

 

© Tyto ALBA

 

© Албена Тотина All rights reserved.

Бележки на автора:

...всяка прилика с лица и събития е случайна... Just Smile ¯\_(ツ)_/¯

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за усмивките!
    Готино е да се смееш, за здраве е!
  • Забавлявах се искрено с твоите герои... Май нататък отиват междучовешките взаимоотношения! Поздравления!
  • Хахахаха... аз също докато го писах се кикотех на прибежки кат' мисирка (демек пуйка)... "блблбл-л-л-л...блблбл-л-л-л... блблбл-л-л-л"... нещо такова (ох, не знам как да го изпиша точно, ама се сещаш)
  • Нямаш представа как се смях. Горките съседи!
Random works
: ??:??