Божествена награда

Горг чу лекия шум, усети зефира от полъха на ангелските крила и разбра, че пак има височайше посещение.

Стените, вратите, прозорците тук бяха условни. Виждаха ги и използваха само душите, попаднали в Рая. Ангелите просто ги пренебрегваха. Видимо материалното стоеше доста надолу в организацията на сетивата им.

Влезлият кимна сдържано. Все пак, щеше да разговаря с великомъченик, а не обикновена душа. Но това си беше част от съществуването тук – йерархията се спазваше строго дори от хвъркатите – все пак и душите човешки бяха Божествени създания.

Горг се изправи в леглото, огледа се, сети се, че ангелите нямат нужда от столове, затова се изправи и той.

-     Великомъченико, - изгърмя гласът на гостенина. Изгърмя за Горг, в съседните стаи на Божественото общежитие за души „Стените на Йерихон“, никой не чу нищо. Не, че изолацията не беше земна и, естествено, не пропускаше звуци.

Просто законите тук…

Извинете, няма да ви разказвам. Едно, че не е прието като бон тон да се обсъжда тази част от Вселената Му. И, второ – може да имате късмет и сами ще разберете кое какво къде и как…

-     - Великомъченико, - каза значи ангелът – идвам по поръка на самия свети Петър. Случило се така, че срокът на Земята за твоята бивша съжителница е изтекъл. И сега трябва да бъде настанена за вечни времена на нашата територия. Няма как и защо да знаеш Божественото определение за битието й там, но, все пак – като великомъченик Той ти дава право да избереш съжителка за известно време. Примерно – една или дори две вечности…

Горг подскочи. Да, тук времето течеше по различни от земните правила, но въпреки това – усещаше се. И му тежеше известна самота, макар общуването с различни души да разнообразяваше съществуването. Още повече, че случайно попадна в една интересна компания на избрани от Него – самите Платон, Аристотел, Плиний, Оскар Уайлд, Шоу, Толстой, дори Леонардо… Доста интересна компания, събираща се за игра на табла в Голямата градина край Дървото.

Интересно, но прекалено интелектуално. И самотно. Защото умните разговори не са развлечение, а натоварване. Пък на човек… На човешката душа, поправи се той, се иска и облекчение. За което, разбира се, трябва да се отиде в Ада…

А там срамът беше срам. И можеше всичко. С изключение на доброто, умното, красивото.

Секс, алкохол, сбивания, войни – все познати развлечения от земния живот.

Обаче, приетите от Него души просто бяха хвърлили от раменете си тежестта на лекотата. И намираха разтоварващото в духовността – много по-тежка от материята и низостта.

Така че Горг искаше близка душа. И не намираше. Защото в Рая намирането на другата половинка беше по-трудно от земното търсене на някого за компания в любовта. Налагаше се от множеството достойни, да откриеш най-достойната душа.

В земната реалност беше много, много по-леко, в Ада – съвсем.

Горг се сепна.

-     Свети Петър предлага ти, великомъченико, да приемеш за сродна душа прекрасната Семирамида. Или красивата Есмералда. Или чудесната Нефертити. А може и която искаш душа на красавица от киното. Макар че са само две или три, другите са по предназначение в Ада. Или…

-     Която искам?

-     Свети Петър вече ги попита. И те харесаха душата ти…

Горг се замисли.

-     А бившата ми Юлна, с която изкарах половин век долу?

-     Имаш това право – съгласи се ангеелът – Рисковано. Но… Виж какъв избор…

Горг махна с ръка.

-     Искам си я – каза той уверено – Свикнал съм. А и благодарение на нея станах великомъченик. Кой знае – тук може да ми помогне и светия да бъда…