По идея от книгата „Ловецът на хвърчила“ от Халед Хосейни.
„Има приказки, в които няма вълшебство. В тях се разказва за човешката болка, превърната в скръб.
Има приказки, в които всичко приказно е покрито от пустиня, така както пясък покрива сърцата, потърсили милостиво забравата в нея.
Има приказки, в които усмивките липсват. В тях разказаното се ниже на тъжни гердани от перлените му сълзи.“
1.
Земята беше суха и неплодородна. Искаше непрекъснато да пие вода, която стопанина ѝ с мъка намираше и разливаше грижовно на ръка из лехите.
Понякога пътуваше с каручката и изнемощялото си животно почти цял ден, докато открие извор или съхнещо корито на река, за да напълни десетината похабени от годините ведра. После внимателно разливаше капките между стъблата, за да не се похарчи нито една от тях напразно.
Водата бе по-ценна от злато за неговата суха земя. Той знаеше кое място се нуждае от малко повече, помнеше денят на всеки засят от него стрък. Помнеше живота им, сякаш бяха негови деца, може ...