Брада

БРАДА

Вакуан стоял пред портрет на Бодхидхарма. На картината Бодхидхарма имал брада.

- Защо този приятел няма брада? – попитал Вакуан.

(Дзенбудистки коан)

Той се бръсне. Застава пред огледалото и гледа лицето си, плуващо сред облаци от потъмняла амалгама.

Самобръсначката е обикновена. Три ножчета върху подвижна глава, лента с овлажнител. Никелираната стомана на дръжката щеше да лежи в дланта като револвер за дуел, ако не бяха каучуковите пръстени срещу пързаляне. 

Остриетата опират в дясното слепоочие. Укротени в рамката си от пластмаса, те се плъзват по кожата като едно. Студени, остри и ефективни. Под тях припукват умиращи косми. Онова, което беше част от него, вече е боклук, който гнусливо ще захвърли в канала.

Кожата настръхва от допира с възможната болка.  Клетките пищят като деца в лунапарк и навеждат главите си.

Китката му разхожда самобръсначката по ежедневния ù маршрут. Куче без намордник, което слуша само него.

Той единствен познава пътя ù. Криволиците, ъгълчетата, задънените улици; знаците „еднопосочно движение” и „обратен завой забранен”. Неизбежните краища на тези улици, отвъд които чака болката. Те са магистралите, по които ще тече живакът на  мисълта му цели 3 минути. 3 минути в нищото.

Но ето - тя стои на вратата. Гола. Очите ù следят всяко негово движение.

Той не я вижда, но знае, че е там. Усеща се вписан в триъгълника, очертан от върховете на гърдите и слабините ù. Рамената на триъгълника пристискат неговите собствени. Задача по геометрия за отличници.

Самобръсначката потрепва едва забележимо и ножчетата само миг показват истинския си брой. Прокарва пръст по мястото. Кучето изръмжава.

Мирише на палачинки. От онези, които се правят с яйца,  и в комедиите разни хора подхвърлят във въздуха. Палачинките са много тънки и меки. Почти като нейната кожа.

Самобръсначката спира отново. Тя знае, че тук има малка подутина. Никой не се е досещал за нея освен студения метал. Дори и най-всеотдайните му любими. Всеотдайни любими?

Босите ù стъпала пристъпват по плочките. Шляп-шляп. Можеха да са стъпки на дете.

Усеща с гърба си топлината на тялото ù. Въздухът се огъва –  пластилинът, от който е правила фигурки на принцеси в детската градина. Тромави принцеси със зелени рокли – като булката на Шрек.

Оставя самобръсначката на керамичния плот. В покапалата пяна чернеят хиляди удавници.

Тя вдига лице към него. В очите ù блестят сълзи.

Взема самобръсначката.

Тя блести студено в бялата ù  ръка.

Пяната капва върху зърното на лявата  гръд.

Тя доближава самобръсначката до бузата си. Очите и са приковани в неговите. 

Ножчетата потрепват в предчувствие за допир.

Дясната му ръка увисва, изгубила посока.

Самобръсначката се плъзга по бузата ù. Кучето излайва.

Кръв. Само една капка. Чиста червена кръв, миг преди да се смеси с пяната.

- Ти нямаш брада – казва той.

- Не, ти нямаш – отвръща му.