16.04.2010 г., 20:46

Брада

1.2K 0 1
2 мин за четене

БРАДА

 

 

 

Вакуан стоял пред портрет на Бодхидхарма. На картината Бодхидхарма имал брада.

- Защо този приятел няма брада? – попитал Вакуан.

 

(Дзенбудистки коан)



Той се бръсне. Застава пред огледалото и гледа лицето си, плуващо сред облаци от потъмняла амалгама.

Самобръсначката е обикновена. Три ножчета върху подвижна глава, лента с овлажнител. Никелираната стомана на дръжката щеше да лежи в дланта като револвер за дуел, ако не бяха каучуковите пръстени срещу пързаляне. 

Остриетата опират в дясното слепоочие. Укротени в рамката си от пластмаса, те се плъзват по кожата като едно. Студени, остри и ефективни. Под тях припукват умиращи косми. Онова, което беше част от него, вече е боклук, който гнусливо ще захвърли в канала.

Кожата настръхва от допира с възможната болка.  Клетките пищят като деца в лунапарк и навеждат главите си.

Китката му разхожда самобръсначката по ежедневния ù маршрут. Куче без намордник, което слуша само него.

Той единствен познава пътя ù. Криволиците, ъгълчетата, задънените улици; знаците „еднопосочно движение” и „обратен завой забранен”. Неизбежните краища на тези улици, отвъд които чака болката. Те са магистралите, по които ще тече живакът на  мисълта му цели 3 минути. 3 минути в нищото.

Но ето - тя стои на вратата. Гола. Очите ù следят всяко негово движение.

Той не я вижда, но знае, че е там. Усеща се вписан в триъгълника, очертан от върховете на гърдите и слабините ù. Рамената на триъгълника пристискат неговите собствени. Задача по геометрия за отличници.

Самобръсначката потрепва едва забележимо и ножчетата само миг показват истинския си брой. Прокарва пръст по мястото. Кучето изръмжава.

Мирише на палачинки. От онези, които се правят с яйца,  и в комедиите разни хора подхвърлят във въздуха. Палачинките са много тънки и меки. Почти като нейната кожа.

Самобръсначката спира отново. Тя знае, че тук има малка подутина. Никой не се е досещал за нея освен студения метал. Дори и най-всеотдайните му любими. Всеотдайни любими?

Босите ù стъпала пристъпват по плочките. Шляп-шляп. Можеха да са стъпки на дете.

Усеща с гърба си топлината на тялото ù. Въздухът се огъва –  пластилинът, от който е правила фигурки на принцеси в детската градина. Тромави принцеси със зелени рокли – като булката на Шрек.

Оставя самобръсначката на керамичния плот. В покапалата пяна чернеят хиляди удавници.

Тя вдига лице към него. В очите ù блестят сълзи.

Взема самобръсначката.

Тя блести студено в бялата ù  ръка.

Пяната капва върху зърното на лявата  гръд.

Тя доближава самобръсначката до бузата си. Очите и са приковани в неговите. 

Ножчетата потрепват в предчувствие за допир.

Дясната му ръка увисва, изгубила посока.

Самобръсначката се плъзга по бузата ù. Кучето излайва.

Кръв. Само една капка. Чиста червена кръв, миг преди да се смеси с пяната.

- Ти нямаш брада – казва той.

- Не, ти нямаш – отвръща му.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наследник на Куфара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...