БРАДВАТА

разказ

   Много съм пътувал. А като пътува, човек среща най-различни хора. Пък като се поразговорите, те такива истории могат да ви разкажат, че да ви настръхне косата. Веднъж например пътувах с една жена, която като заразказва, мина неусетно половината път. Какво разказваше ли? Ами различни истории. Например тази...

   - Слушай, моето момче – обърна се към мен жената - няма лоши хора. Хората не се раждат лоши. Животът прави да изглеждат такива. Тя, лошотията, дори да живее в някого, докато нещо не я дръпне за опашката, не излиза на бял свят. Инак хората са добри и в помислите и в делата си. Дяволът е този, който разбърква живота, дърпайки тази или онази опашка. Тази игра може да доведе до какво ли не. Ето, да вземем например историята за Генерала и Първан.

   Някога Димитър - Генерала, както всички го знаеха, живеел в съседното село. Тогава го наричали Димитър Механиката, понеже бил механик по професия и поправял всички машини в селото. Много способен бил, но бил нещо недоволен от властта, затова имал взимане – даване с комунистите. Правителството обаче забранило със закон комунистическата партия и за да не попадне в затвора, той избягал при шумкарите.

   През пролетта на 1944 шумкарите нападнали селото и нахлули в мелницата и мандрата. Каквото могли задигнали, а останалото изгорили. Властите насъскали по тях полиция, жандармерия и войска. Партизаните избягали, разпръснали се и се скрили в планината и в горите. Димитър се скрил в една долчинка. Скоро обаче обръчът около дола се стеснил и аха да го хванат. Когато видял, че не може да избяга, той се мушнал в една дупка, в основата на една скала. И тъкмо го направил, на върха на скалата се изправил Първан, който тогава бил на служба в жандармерията. Денем служел, а вечер помагал на жена си за работата в кръчмата и магазина, които били негови.

   След като се скрил в дупката Димитър зачакал да се стъмни, за да си тръгне жандармерията и да се измъкне. Ама по някое време нещо в краката му се размърдало. Надигнал се и погледнал натам, а кръвта му се смразила. В краката му имало топка от змии, които се поразшавали, когато неволно ги сритал. Много се изплашил и изпълзял навън от дупката, ама горе на скалата бил застанал жандармеристът, който го видял, но се обърнал с гръб и заговорил с друг един. С това го предупредил, че не е само той, а има и други...

   Страх не страх, Механиката се мушнал обратно в дупката. Ама било започнало да захладнява и змиите стегнали кълбото и заспали. На сутринта жандармеристите преместили блокадата на друго място. Димитър изпълзял от дупката и отишъл до потока в долчинката да се наплиска с вода. Като погледнал отражението си във водата, не могъл да се познае. Бил напълно побелял – косата, веждите, мустацитe и всички други косъмчета били бели като сребро.

   Рано сутринта на 10 септември 1944 година Димитър Механиката потропал на входната врата на Първановата къща. Когато Първан отворил, Димитър застанал пред него. В ръцете си държал брадва. Без да каже дума, той замахнал и забил брадвата в гърдите на Първан.

   След това Димитър изчезнал. Разправят, че участвал във войната. После служил в армията. Години по-късно се пенсионирал като подполковник, макар всички в селото да знаеха, че е генерал, откъдето идваше и прозвището му. След като се пенсионирал, той се върнал на село и заживял в бащината си къща. По цял ден ходел или на лов, или на риболов, а вечер разказвал бойните си подвизи в кръчмата. Очевидци на някои от събитията казвали, че доста украсява разказите си, за да героизира собствената си персона.

   Първан остави две сирачета – момче, което носеше същото име - Първан и момиче, което бяха кръстили Николина, които жена му отгледа сама. Изучи ги и станаха хора, дъщерята – лекар в града, а синът – агроном на село.

   Когато стана голямото наводнение, Генералът гледал водата от мостчето. Водата влачила дървета и трупала при мостчето, влачила и трупала... и когато дърветата подприщили реката, водата повдигнала мостчето и го отнесла. Отнесла мостчето, отнесла и Генерала. Мостчето потънало, но Генералът можел да плува и плувал... Плувал, плувал, ама се изморил и тъкмо да се предаде, когато се хванал за корена на една върба. Ама брегът бил стръмен и не могъл да излезе. И тогава на брега спряла Ладата на агронома. Той слязъл, ама как да изтегли човека? Гледал, търсил, пък после се досетил. Извадил от багажника една брадва, отсякъл един клон и го хвърлил към удавника. Държал клона с една ръка, а с другата подал към удавника дръжката на брадвата. Така го изтеглил.

   А брадвата, момче, била същата онази брадва, която била забита от Генерала в гърдите на баща му. Такива ми ти работи...

   КД

   2015