Освен братя близнаци, Кен Ли и Тулибудибу Даутю бяха и най-добрите приятели на света. Родиха се на един музикален конкурс и още от първи бебешки рев си паснаха. От малки двамата бяха неразделни, и това си остана така до наши дни: заедно ходеха на кино, да пазаруват, да плащат битови сметки, на разходка в парка…с две думи, не можеха един без друг. Така си бяха достатъчни, че и не помисляха за момичета. Съседите ги одумваха, че са хомо, а Кен и Тулибудибу нарочно ходеха хванати под ръка и си опипваха задниците, за да ги дразнят. Кен беше роден секунда и половина по-рано от брат си и Тулибудибу го слушаше за всичко, защото изпитваше респект към жизнения опит да по-възрастните от него. Понякога толкова беше благодарен на нотната стълбица, че го е събрала с такъв съвършен брат, че излизаше на терасата и пееше с цяло гърло така, че да го чуят съседите: „С Кен всеки ден е съвършееен!“ Те му се смееха и му подвикваха, че нищо чудно, че обича кренвирши, и си намигваха. От своя страна Кен, макар ...