Брод през живота 8

                          Разказах й всичко какво съм преживял. Тя само кимаше одобрително с глава.

А Кейти  изкъпана и чиста в новите си дрехи , изглеждаше повече от прекрасно момиченце

- Хайде сега тримата отиваме в болница ''Хопкинс'' да видим родителите ти - предложих- И дали имат нужда от нещо

Явихме се в болничните стаи. Малката все така  стискаше доверчиво ръката ми.

Пострадалите  от пожара изглеждаха добре. Майка й мис Синтия, едва се усмихваше, болезнена гримаса по лицето й когато се опитваше да  се повдигне. Аз само погалих ръката й

- Всичко е наред мис, почивайте  и се възстановявайте от преживяното.

- Мамо и кучето Берта е спасена,... има си две кученца - радостно съобщи  Кейти - Хайде оздравявай и искам да ги видиш.

Жената която първа спасих, бе бабата на Кейти, мис Алиса, гледаше ме наистина като спасител с  навлажнелите  от сълзи очи, премърда едва-едва пръсти на ръката.

Мистър Томас Винар, дядото на Кейти, само премига с клепачи в знак на благодарност.

Обещахме им, че ще идваме всеки ден, а те да не се безпокоят, а да оздравяват.

Първо изписаха мис Синтия Тейлър. Кейти ни хвана за ръце и не спираше да говори за малките кученца, за мис Съливан, за някаква приказка разказана от мис Съливан.

Синтия ме погледна , неуверено ме попита

- Дали ще е удобно,... възможно да отседнем при теб, господине, не знам състоянието на къщата ни,... а и малката е силно привързана към вас

- Да мис, има място за всички, великолепно предложение. Няма от какво да се страхувате или притеснявате, аз живея сам и ще ви преотстъпя всеменно жилището си, а мис Съливан, която вече познавате  ще ви помага... Не се притеснявайте и за разходите, мога да си позволя да издържам семейство. Да вървим.

След седмица изписаха и родителите й.

Не ги притеснявах, живеех на обекта, а само събота или неделя наобикалях да ги видя и дали  са придвижили документи към Застрахователната агенция. 

Застрахователя изплати обещетение. Строителите издигнаха бързо новата къща, възстановиха  постройките на обори, складове. 

Нещо ми прищрака в главата, Марсовата формула пари - стока - пари прим...

Строителството за сега е пари прим.

Замислих се сериозно...

               Скоро с усилията на всички жилищната част на ранчото  доби нов, стилен вид.

Работниците на '' Дрил Тексако'' показаха завидни умения.

Последа общо увеселително тържество. Мис Алиса и мистър Томас Винарс със сълзи на очи ми благодариха за всичко.

След седмица тържеството бе само в тесен семеен кръг.

- Млади човече - започна мистър Томас - Отново искрено благодаря, че ни спаси, рискувайки живота си, за усилията ти по възстановяване на ранчото. Впрочем, мис Синтия, дъщеря ни, загуби съпруга си,... убиха го, вероятно по политически причини. Ти мислил ли си за семейство...Виждам, чв малката е силно привързана към теб, кучето Берта също,...знаем, че си икономически  емигрант и добър човек, но само това, искаш ли  да...

- Да сър. Ще разкажа  всичко за себе си, а вие ще прецените мога или не мога да остана с вас като семеен приятел, познат.

След войната нещата по света се промениха. Аз съм българин, не съм грък,...българин съм.

Успях да завърша и Хумбалтовия университет в Берлин, дипломиран инженер. Компанията където работя в момента е с Американо-германски капитал.

Семейсвото ни имаше разнообразен бизнес, може да се каже, че го управлявахме добре. През войната изкупувахме и животни и продавахме месото за фронта, кожите бяха чиста печалба и ги продавахме на Кожухарска индустрия. От текстилното предприятие плата беше отново за фронта, давахме хляб и препитание на много работници.

Коствено,  нелегално помагах и на Съпротивата, т.н. Партизанско движение, но след войната ме обявиха за враг на народа. Успях да избягам от пазачие си и през Гърция пристигнах в Америка. Женен съм, имам един син Николай...

Започнах работа в Чикаго. Писах им писмо, че съм жив и жена ми да иска развод, нали съм народен враг, не искам на детето ми да натякват това и да му бъде пречка в живота..

Не съм враг на народа,... не съм убивал никого.

После работих в заводите на ФОРД в Детройт, а сега с една германска фирма работя недалеко от ранчото и всяка сутрин и вечер минавам покрай него.

Една сутрин видях пожара и се притекох на помощ и после, после всичко знаете.

Сега разбрах за сполетялото ви нещастие, тежко е  детенце да остане без бащина грижа...

                През седмицата мис Синтия и малката Кейти идваха в обедната почивка в офиса ми, обядвахме заедно, а в неделя бяхме на океана в Санта Моника.

Чувствах, че не мога повече без тях.

И една съботна вечер, на импровизирана семейна вечеря, в присъствието и на мис Съливан,  поисках ръката  на Синтия...

Подкрепиха ме всички и връчих венчалното пръстенче.

Дали се нагърбих с непосилна задача, ще се справя ли, ще оправдая ли очакванията им.

                Откупих солиден дял от ''Дрил Тексако'', няколко на пръв поглед занемярени парцели земя, недостроени жилищни сгради из новите квартали, все пак Синтия има архитектурно и дизайнерско бюро, а може би ще дойде време да се търсят апартаменти и модерни офис-сгради, бъдещето ще покаже.

Не ме напускаше и мисълта за покушението над мистър Тейлър, все пак е бил конгресмен, 

Главен съдия, преподавател по право., макар че Синтия избягваше да споменава за него, чувствах, че й е мъчно. Само беше споменала, че и макар да има  съученичка висш служител из Полицията, разследването за убийството му така си стои неразкрито.

                 Работата в Сондажната компания се разрастна, стана привлекателна за работници и специалисти. Доброто заплащане, храна, облекло, семейни придобивки, наистина бяха като магнит. Хора всякакви, едни намръщени, други безгрижно усмихнати, дали може и трябва да се въведе система за оценка.

Загледах се в един, по-точно в белег на китката на ръката му,... родилен белег или някаква екзема, оня се усети нещо и спусна навития си ръкав на ризата надолу.

Сторило ми се е.

Наблюдавах ги и съгледах у него и приятеля му скрито под дрехите оръжие.

Оня с белега се обръщаше към приятеля си с '' Роджър''.

Да , всеки може да го притежава, стига да има разрешение за това.

Чрез съученичката на Синтия получихме информация, че оръжието е нерегистрирано, обзе ме смут.  Този с нерегистрирано оръжие, другия с белег на ръката, ръката, ръката...

Обадих се по телефона на Джак Браун.

- Надявам се да си добре Джак, Джон Гърко те безпокои,...спомняш ли си Максуел Рън, Бясния Макс му казвахме...спомняш ли си на коя ръка имаше едно петно - избълвах на един дъх

- Хай, човече, ще ти отговоря веднага, на китката на лявата си ръка,... знаеш ли мръсника го осъдихме на смърт, заради гибелта на онези момчета и награда 100 хиляди долара, който го открие и отмъсти за момчетата...

- Благодаря все пак,... аа, и още нещо, преди време са застреляли тук един съдия, конгресмен.

Дали организацията ти има връзка...

- Еее, обиждаш ме,  с такива дребни неща не се занимавам,... това е работа само на някакви утайки и едва ли е за пари... А ти как си, как я караш.

- Добре, не се оплаквам,... трудничко ми е, но гледам да се справям

- Пази се човече, и ако имаш нужда от нещо обаждай се,...липсваш ми.

Той е. Как е успял да се маскира мръсника. Но мръсника си е мръсник и кой знае след Детройт колко души е изгорил.

Ще блафирам.

- Роджър, имам специална задача за теб и приятеля ти, но никому нито дума. Ще те чакам над брода на реката, до онова блато ли, езеро ли в 14 часа...

Намерих и Мак.

- Слушай, трябваш ми, ще те чакам в 16 часа над брода на реката, до онова блато, трябваш ми спешно за важна задача, не казвай никому.

Докато се кача в пикапа си, американския булдог Берта, се промуши и настани на задната седалка'' Готова съм за разходка ''.

 Видях Роджър важен-важен да се разкарва на метри от колата си. Берта настръхна цялата и се притаи, ръмжейки тихо.

Какъв разбойник е Роджър като не носеше колан, къде ще сложи пистолета си, ножа.

Най-безцеремонно извадих колта си, заредих и изкомандвах

- Събличай се и без резки  движения, ще те застрелям.

През отворената врата изкочи Берта, с оголени зъби и на няколко скока се стовари върху Роджър. Той не очакваше нападението и отчаяно ръкомахаше с ръце, риташе с крака.

Берта го хапеше  където свари, озверяла и безпощадна.

Оня вероятно се наака защото се разнес мирис.

Едва успокоих и удържах кучето.

- Кажи ми, защо запалихте ранчото,... кучето те позна. кой застреля мистър Тейлър съдия и конгресмен - говорех гневно - Събличай се или да пусна кучето.

Роджър трепереше по трикотажни долни гащи, не е от студ, от безизходица е,... от страх е.

- Ние с Мак само изпълнявахме, решихме да се забавляваме и запалихме ранчото. Той Мак нещо му беше вдигнал мерника, съдията го заплашил, че ще го вкара в затвора... Слушай.

ще ти платя,... имам в колата 100-150 хиляди долара, твои са,... нека да си ходя.

- Добрее, съгласих се. А сега отивай в блатото да си охладиш страстите.

До мен Берта ръмжеше заплашително, чакаше само жест да нападне.

Носеше се слух, че в блатото има алигатори, избягали от някаква ферма  и било опасно за къпане.

- Да, това е наградата за живота ти,... или ти или алигаторите.

Нагази. След малко видях само зъблести глави, борба за плячка  и всичко утихна.

              Разнесе се  ревът на двигателя на мощен пикап ФОРД.  Паркира. Огледа подозрително подредените дрехи на Роджър, колата му и понечи на извади пистолета си.

- Късно е вече приятелю - назидателно казах с револвер в ръка - Бавно го сложи на земята, събличай се.

Погнуса. Белите му долни гащета бяха жълто-кафяви.

- Така, ще те попитам, кой и защо ви нареди да запалите ранчото,... кой застреля съдията-конгресмен,... от какво ти е това на ръката, че постянно го криеш, ти Мак ли си или Макс, помисли хубаво и ми отговори

Мак се стъписа. Само по мръсни долни гащи, срещу дулото на револвер.

- Не е белег на ръката ми, някакво кожно заболяване, за това го крия...Макс има белег пак на лявата ръка,... аз съм само Мак

Подсмръкна тежко, аха да заплаче.

- Ние с Роджър само изпълнявахме - проплака той-  Мистър Макс стои зад всичко, той беше шофьор на тоя  съдия -конгресмен и го застрелял, а след време, година може би, ние с Рожър запалихме ранчото да се забавляваме.

- А този мистър Макс, къде мога да го намеря, все пак живее някъде, срещате се, разделяте ограбеното... Дай адреса.

Еха, това ли били ония страшните с пистолети и пушки в ръцете, той се разтреперя и коленичи..

- Не ме убивай, ще ти кажа адреса му, имам сейф в къщи с доста долари и скъпоцености, безименни акции, вземи пикапа  ми, ето на този адрес живея, сам съм, жена ми отдавна ме напусна, ... само не ме убивай, ще ти бъда верен.

- Защо да те убивам, поплувай във водата, тъкмо ще си изпереш гашите . Кучето позна ли, то ще те съпроводи до водата... Хайде тръгвай. Берта...- и посочих към водата.

И след него остана кърваво петно, което се разнесе из водата.

                Намерих бързо казаният ми адрес. Няколко скъпи леки коли паркирани отпред.

Позвъних.

- Мистър Макс, Мак ми даде ми даде адреса ви, имам работа за вас тримата - издекламирах ясно и разбрано

- Кой си ти - ме престешна с пушка в ръка брадясал мъж.

Маншета на ризата му се бе подвил и ясно се виждаше белега. Той е.

- Аз съм Яни, работим заедно в ''Дрил машинари'', дето търсим нефт, газ, вода...Нямам оръжие.

- Свали си бавно сакото - изкомандва Макс - Обърни се също бавно

Изпълнявах точно командите му, завъртях се с вдигнати ръце да види, че нямам колани и не нося оръжие.

Разказах му някаква измислена история за предстоящ грабеж на долари, пренасят се  от обект за обект, и че двамата чакат над брода.

- Съгласен, само че  пикапа ти остава тук, отиваме с моя пикап - троснато отговори той - Ти ще шофираш и без изцепки, застрелвам те на мига.

Пътувахме мълчаливо. Той наблюдаваше повече мен , отколкото да следи пътя. Стигнахме.

Слезнах първи така, че да ме вижда пред  пикапа.

Дрехите и на двамата скупчени на брега, пикапите им един до друг. Спогледахме се.

- Тези само са нагазили в блатото и алигаторите са ги схрускали... Ти ли скрои този капан.

Пушката му се  вдигна застрашително към мен. Не се поколебах, наведох се бързо и извадих от  левият си крачол мини пистолет и стрелях няколко пъти в дясната му плешка, той изрева като добиче и пушката падна в тревата.

- Максуел Рън, имаш много поздрави от Джак Браун от Детройт,... помниш ли как ни предаде и изчезна. Наградата за главата ти е 100 хиляди долара, за загиналите тогава по твоя вина.

Но, това са минали работи. Кой ти нареди да убиеш съдията-конгресмен,... и след време да запалите ранчото на тъста му. Това ме интересува.

- Ще ти кажа, ще ти дам много долари,... само не ме убивай - приплака той - Иман сейф в къщи, банкова сметка...недвижимости.

- Добре, аз имам готови формуляри, които собственоръчно ще попълниш и подпишеш, един вид и  като дарение и като покупко-продажба на движима и недвижима соственост. Няма кой да плаче за тебе, нали, и ти нямаш семейство, и ти живееш ден за ден, но с тази разлика, че нямаш никаква цел в живота, и доста хора биха въздъхнали облекчено, че те няма на този свят...Но, ако ми кажеш и другото ще поживееш.

Попълни и подписа всички формуляри, на два пъти на празни листове написа кода за сейфа си, да не е допуснал грешка де.

 С благонадеждна усмивка зачака освобождаването си и заразказва...

- Изчезнах от Детройт, платих и изчистиха досието ми. Започнах шофьор на конгресмена. Завидях му. Образован, преуспял, със семейство и дете. Застрелях го. Никой не ме подозираше,... политическо убийство. А ранчото, искахме да се забавляваме, подпалихме слама, фуражи, вятърът разнесе пожара, не съобщиха за жертви, вероятно са се спасили, е, може и да са изгорели. Аз само дадох идеята,а Мак и онова говедо Роджър се престараха...

А къде са те

- Иди да провериш, вероятно си правят бани в блатото

- Но там,... там има алигатори, може и пирани - изплашено рече той

- Не знам иди да провериш, мършо такава.

Нагази до кръста  във водата, поогледа се,... и остана кърваво петно, което скоро се разнесе.

                След три дни позвъних на Джак  Браун.

- Охоо, отново ти,... затъжи се за Детройд, затъжи - смееше се той - Как си човече, какво те носи насам.

- Тови път всичко е наред приятелю, казват предателя Максуел Рън отишъл да се изкъпе, ама алигаторите не били закусвали. Нали каза, че има награда 100 хиляди долара,... раздай ги на семействата на застреляните по негова вина. За това ти се обаждам.

Кратко мълчание в телефонната  слушалка.

- Човече, ти си истински джентълмен,... благодаря и ще изпълня волята ти. Обаждай се.

                 И животът сякаш потръгна...

следва...