7 мая 2004 г., 22:04

будният мозък и заспалото тяло

2.3K 0 0
няма значение колко стълби ще изкача и накъде ще бягам. няма значение с кого ще говоря. няма смисъл от всичката активност на горепосочените действия. то е в мен, независимо от това дали гледам децата в парка или обикалам из мокрите пътища. то е в мен. независимо от това колко билети ще си купя и местата, до където водят и хората, които откривам. то винаги е в мен. и не може да си избегне, независимо скоростта, която развивам и независимо пречките, които си измислям. от това, което е в мен не мога да се скрия.
то пречупва всичката събирана с години моя увереност. пренебрегва вродената ми суета и ме изплюва на улицата без така задължителния за лицето ми грим. затваря за дълго устата и сърцето ми за света, който така много обичам. изморява активното ми тяло и ме прави сънлива. от онази противна сънливост, продукт на будният мозък и заспалото тяло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...