Беше 1954 година. Вилнееше арктически студ. Януарският вятър бръснеше тънко и вледеняваше по пътя си всичко. Даже снегът беше покрит с леден кожух.Там където вятърът го беше измел, се цъклеха стъклени пързалки. Наближаваше полунощ. В тоя малък и скучен град хората отдавна спяха. Даже няколкото младежки банди, които празнуваха имени дни се разтуриха. Момче на около двадесет години отвори пътна врата. Тя леко проскърца. Беше дървена, с дълго, метално резе. Затвори я и дръпна резето.Тая вечер пи съвсем малко вино.Чувствуваше се щастлив. В живота му нямаше причина, заради която да се налива с алкохол. Празнува имения ден на най-добрия си приятел. Дойде на гости на майка си, но не можа да му откаже.Тя го нахрани с любимите му гозби, но той все пак реши да уважи и него. Майка му живееше в бившите им дюкяни на главната улица. Навсякъде беше тъмно. Напипа ключа за входната врата в джоба си.Трябваше да отключи внимателно, за да не я събуди. Предизвикателство беше с тия гладки подметки от естест ...