6 авг. 2025 г., 18:55

 Буря в корона – Глава 16: Измамена

189 0 0

Произведение от няколко части към първа част

7 мин за четене

Океанът мъка, от който се бе освободила, сякаш за миг отново я заля със страшна сила. Не знаеше дали да вярва на очите си или това бе просто поредният сън, лъжливи сенки и силуети от миналото, върнали се да я преследват по заповед на страха, който твърде дълго бе таяла в сърцето си. Беше ли я измамил в крайна сметка пророкът? Пастирът посочи ли й грешния път?
– Аз… не разбирам – отрони тя накрая – Едрин е здрав, току що вечеряхме горе и… и танцувахме, да. Ти беше там, Джиана. Ти ни научи на стъпките. Беше здрав, всички го видяхме.
– Момчето, с което прекарахте деня, действително е в пълно здраве, Ваше Величество – каза Арбот Тонра – Боя се, че същото не мога да кажа за принц Едрин. Молим ви да ни изслушате и да разберете защо трябваше да сътворим този маскарад.
– Те щяха да ви отпратят – проплака Джиана.
– И по-лошо – добави мрачно брат й – Това, което враговете ви искат, щеше да започне с вас и да приключи с баща ми. Сега започна с баща ми и може да приключи с вас. И с принца също.
Нейното малко агне. Ето, че отново лежеше безпомощно пред нея и тя нямаше какво да направи.
– Измамихте ме – едвам каза тя без да заплаче. За един малък миг имаше всичко, но се бе оказало мираж.
– Беше за ваше добро – опита да се оправдае Джиана – Нямахме друг избор.
– Не очаквам Ваше Величество да следи изкъсо политиката у дома и отвъд – заговори Арбот – Все пак това е далеч от интересите на една благородна дама. Последствията обаче може също така да ви застигнат без да сте наясно какви процеси ги пораждат. Бурни събития в близкия север заплашват да разразят кървав конфликт, победителят от който, може да владее целия континент за следващите векове и не само, или да падне, пронизан в гърба. Баща ми бе първата жертва и каквото и да казват, аз знам какво го уби…
Мъжът с престилката се размърда в ъгъла.
– Колко грубо да не ви се представя – каза й той – Доктор Шулц, на вашите услуги. Господин Арбот Тонра ме повика в столицата, за да прегледам баща му, стария канцлер. Боя се обаче, че не можах да го видя, защото така и не бях допуснат до него. По заповед на императора. Разрешение имаше само и единствено доктор Кателан.
– Същият, на когото възложиха да лекува принц Едрин – натърти Арбот.
– Не… – Плесентия ахна и пристъпи назад, но каменната стена я спря.
– Баща ми беше отровен – каза с гняв Арбот Тонра – От онзи несретник Кателан. Знаете по чия заповед.
– Защо не казахте? Защо не казахте на императора? Защо…
– Нямаше да ми повярва – отвърна й той – Не и докато сестра му шепне другояче в ухото. А и кажа ли нещо открито, мога да съм сигурен, че ще последвам баща си.
– Осигурявам всякакви противоотрови за господина – каза с гордост лечителят – И вършат отлична работа.
– Засега – отбеляза мрачно Арбот – Това го планираме още откакто канцлерът бе на легло. Намерихме момче на същата възраст с почти същата височина като вашия син. Същата храна, с която се хранеше принца, давахме я и на него, докато и тялото му не заприлича на неговото. Единствената разлика бе цвета на косата, но това не е нищо, което не може да се поправи с малко боя. Гласът му също е друг, затова го накарахме да мълчи. Досега го пазехме в готовност да го разменим с принца, ако се наложи. И ето, че моментът дойде с вашето отпращане. Без вас около него не се знаеше колко щеше да издържи.
– Какво говорите? – Плесентия не можеше да повярва, не искаше да повярва на това. Можеше ли Герпера да стигне толкова далеч? Само и единствено заради омразата си към нея.
– Знаете, че принцеса Герпера не таи добри чувства към вас – каза Арбот – Лоша кръв. Започна да ви нарича така щом се влоши здравето на принца. За нея той също е лоша кръв – погледна към леглото на Едрин – Разпространява слухове, че не е син на императора, че не е истински Велмар. За нея не може и не трябва той да е наследник на империята. Убедена е също, че мястото ви не е до императора, че му оказвате лошо влияние и го покварявате. Никога не прости на баща ми за това, че подкрепи вашия брак. Той, вие, аз, всички ние сме пречки, които е крайно време да бъдат премахнати.
– Трябва да кажем на…
– Направите ли го, това е краят за всички ни – прекъсна я Арбот – Моята глава и на Джиана ще вземат за измяна, а вас ще ви отпратят отново, щом стане ясно, че принцът още е болен, а вашият пророк е самозванец.
– Пророкът – думата я накара да потръпне – И той ли участва в това?
Арбот и Джиана се спогледаха объркано.
– Не, кълнем ви се – каза придворната дама – Срещата в имението на Нортип бе съвсем случайна.
– Или не – загатна брат й – Може да е било капан.
„Не“, помисли Плесентия. Той й бе казал, че агнето се е събудило. Спря каретата й и я задържа докато не се появи ездачът със съобщението. Защо да го прави, ако работи срещу нея? Но защо я излъга? Агнето още го боли и спи, а майка му бе глупачка, за да повярва, че истината е нещо друго.
– Какво искате от мен? – попита в отчаяние Плесентия. Тя бе съпруга и майка. Живееше, за да дава любов и да подкрепя близките си. Знаеше да съзерцава и да се радва с тях, но и да страда, когато и те страдаха. Политиката и заговорите й бяха чужди както на всички морски създания им бе чужда безводната пустиня.
– Помогнете ни да запазим тайната – каза Арбот Тонра. Просто и ясно. Или поне беше така на думи.
– Вие усетихте, че има нещо нередно с момчето, че нещо е различно – каза Джиана – Казах им, че ще стане така. Една майка си познава детето прекалено добре. Бояхме се, че ще ни разкриете.
– Вие видяхте, може и някой друг да види – обади се Арбот – Но никой няма да посмее да изрази съмнение в „принца“ горе, когато собствената му майка не вижда нищо нередно.
– Как може да не виждам нищо нередно, когато знам, че Едрин е тук и още страда? Кажете ми как. Какво ще се случи с него сега? Как ще се излекува?
– Надеждата за принца е по-висока от всякога – увери я Арбот – След като го отделихме от самозванеца Кателан. Доктор Шулц ще се погрижи за него.
– Преди две години се завърнах от дълго пътешествие на изток – заговори лечителят – Изучавах лечебните билки ползвани от вождовете на Калури-Алсве, отварите на знахарите в пустините на Сунит, слушах за тайните методи, с които принцовете на Анакони поддържат своето дълголетие. Всичко това и още много записах и практикувам успешно оттогава върху множество хора, които не вярваха, че може да се спасят. Има си начини, Ваше Величество. Начини, които, смея да твърдя, никой друг лечител в империята не знае, освен мен.
– Не мога… не мога да се преструвам, че всичко е наред, че… – усети как сълзите напират в очите й.
– Трябва – Джиана дойде да я прегърне – Бъдете смела, императрице моя. Заради него.
– Нима очаквате, че ще лъжа всички, че ще лъжа съпруга си? – изрева им тя.
– Лъжата сега е по-добре от истината – въздъхна Арбот – Искате ли да знаете истината сега? Принц Едрин е болен, вие сте луда, Джиана и аз сме предатели, доктор Кателан е най-добрият лечител, който не може да върне здравето на никого, а принцеса Герпера е била права за вас и пророка ви и всичко останало през цялото време. Днешният ден бе друго обаче. Игри, песни, танци и весело безгрижие. Хареса ви, нали? Макар и да не бе истината… А не ви ли се иска да бъде?
– Повече от всичко на света… – пророни Плесентия. Очите на Арбот Тонра светнаха.
– Тогава нека бъде. Уверявам ви, че може да стане и ще стане. Ако позволите да ви помогнем – сбута се с лечителя и се свлече неловко на едно коляно пред нея – Ние сме във вашите ръце, императрице. Най-вече той – кимна тъжно към Едрин – Една дума и ще отида лично пред императора и ще разкрия всичко. На принцеса Герпера също. Сигурен съм, че това особено би я зарадвало. Но решението си остава ваше.
Плесентия избърса очите си и видя, че всички я гледат в очакване. Дори Едрин. За другите сега той бе просто спящо момче, но тя знаеше, че ги чува и усещаше чувствата му като свои. Страх и надежда, у него и нея. „Спаси ме“, казваше й той и зачака трепетно отговора като останалите. Всичко зависеше от нея и само нея. „Ще го направя“, отвърна му тя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

следваща част...

© Боян Недков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...