Буря в корона – Глава 17: Сестра и приятелка

Първите слънчеви лъчи я погалиха по лицето, за да я събудят, но й се искаше нощта да бе продължила още. От днес вече бе сгодена за най-желания мъж в цялото кралство. Мъж, когото едвам познаваше. Мъж, който още дори не беше мъж. Бъдещият й съпруг бе момче на едвам две трети от годините й и също толкова на височина. Не това, което Шериз Хордис и другарката й Беатрис си бяха представяли като малки, но какво разбираха децата от такива неща. А какво разбираше годеникът й? Вратата се отвори и прислужницата влезе да й донесе закуската, но този път не бе сама, както обикновено. След нея в спалнята нахълтаха майка й заедно с поне още дузина слуги и придворни дами.
– Ставай, ставай, мила – припяваше майка й докато влизаше с танцови стъпки – Чака ни важна вечер, а ти трябва да си пременена като принцеса.
– Принцеса? – попита объркано Шериз – Вече съм принцеса?
– …не съвсем още – отвърна майка й неловко – Титлата ще получиш след сватбата. Засега това е само годеж. Но – въодушеви се отново – годежът значи, че вече сте си обещани един на друг! Кралицата ме увери, че след две-три години, когато принцът порасне още малко, ще дойде времето и да се венчаете. Някой ден след това, принц Родум ще се възкачи на престола и ти с него като негова кралица. А после, още по-напред, твоите деца ще властват. Деца на Хордис и Робинор! Всевишните да благословят кралица Акила дано, задето помогна да го уредим. Тя много те харесва. Не искаме да я разочароваме днес, нали?
– Не – отвърна кротко Шериз. Майка й се усмихна широко, плесна с ръце и прислугата се захвана за работа. Помогнаха й да свали нощницата и я изкъпаха в топла вана. Водата носеше най-сладкия аромат.
– Тези благоухания идват от много далеч на изток – обясниха й – Всяка жена трябва да се изкъпе в тях преди да легне в леглото на сунитския владетел. Казват, че мирише точно като първата любов на млада девица. Никой мъж не може да устои на това, дори гледката на оазис насред пустинята не е толкова силна.
След това й сресаха и сплетоха косата и донесоха новата рокля, която бе поръчала майка й. Небесносиня цялата обрасла в множество клони на широколистен дъб избродиран в злато. Десетки изящни славейчета със смарагдови очи бяха накацали клоните и зееха с отворени усти като че пееха най-красивата си песен. Дрехата бе по-прекрасна и от най-пищната булчинска рокля, която Шериз бе виждала.
– Булчинска? Не – каза майка й – За сватбата ще бъде още по-хубава – приближи се до ухото й и зашепна – По-хубава дори от на кралицата. Но не й казвай – и се изкикоти като малко дете. След няколко часа усърдни приготовления майка й се оттегли в покоите си, за да се премени и тя на свой ред. Тогава Беатрис дойде да я посети с дървена кутийка в ръце и Шериз помоли дамите да ги оставят насаме. Принцесата подаде кутията на Шериз. Тя я отвори и вътре намери чифт сребърни обеци с рубинени рози висящи от тях.
– Майка поиска да ти ги донеса – каза принцеса Беатрис – Много ще се радва, ако ги носиш.
„Кралицата наистина обича рубините“, замисли се Шериз. Това, както и всичко друго, което беше червено.
– Много са красиви – отвърна докато си ги слагаше – Предай най-искрени благодарности на Нейно Величество.
– Да… – Беатрис я изгледа тъжно и прехапа устна – Съжалявам. Ако знаех…
– И аз не знаех – каза кротко Шериз. Не искаше Беатрис да носи вина у себе си – Вече сме си обещани с Родум.
– Но ти няма да си щастлива – едва не проплака приятелката й – Той не е нежен и любящ. Мисли само за битки, кръв и саби. Той не е пораснал мъж дори. Това… това е лудост.
– Но баща ми избра това – Шериз каза замислено – Трябва да му се доверя. Трябва да го приема.
– Просто не е честно – отвърна Беатрис – Знаех, че готвят венчавка, но мислех, че ще съм аз, че ще ме отпратят надалеч. Ти ще си останеш тук поне, но… но какво ще стане с мен, когато дойде моят ред?
Шериз я прегърна. Не виждаше сълзите, но чуваше тихите хлипове иззад рамото си.
– Помниш ли… – отрони Беатрис – Помниш ли как си мечтаехме някога? И, ох, колко грешахме тогава.
– Помня – отвърна тихо Шериз – Няма да позволя да те отпратят – хрумна й нещо, може би беше налудничаво, но какво друго й оставаше? – Имаш таен обожател – каза тя и сама не повярва на думите си – Тук, в двореца. Той е мил и грижовен и… много ще го харесаш.
– Тук? – попита невярващо принцесата – Кой?
– Не мога да ти кажа. Не и докато сам не се разкрие.
– Това… истина ли е?
– Той е тук и е истински, трябва да ми повярваш. И много много те обича.
Беатрис изтри сълзите и се усмихна плахо. Мисълта сякаш я стопли отвътре. За Самеер обаче не можеше да се каже същото.
– Защо си й казала? – в известен смисъл и него го сгря нещо като чу. Целият се бе изчервил.
– Тя беше тъжна, а ти… също те натъжава да я гледаш отдалеч. Направих го и за двама ви.
– Затова реши да я развеселиш като ме издадеш? – отвърна обвинително брат й – Сигурно си е съдрала гърлото от смях като е разбрала що за обожател има. Самеер Хордис, най-славният любовник в кралството!
– Още не знае, че си ти – опита да го успокои Шериз – Това е идеята на тайния обожател.
– И ще си остане тайна – настоя брат й – Това искам да ми го обещаеш.
– Обещавам – каза виновно Шериз – Но при едно условие. Трябва сам да й кажеш.
– Как предпочиташ? – попита я ехидно насреща – Паднал на колене с пръстен в ръка? Или да й изпея любовна балада?
– Ето така – Шериз отиде при масичката до леглото си, взе листите хартия, които бе помолила да й донесат, и ги тикна в ръцете на Самеер. Брат й запримига и я изгледа объркано.
– Напиши й го – каза му тя – Напиши какво мислиш, напиши й мили думи, напиши колко я желаеш. Напиши това, което казва сърцето ти, но което не смееш да изречеш на глас. Остави го ненадписано и го пъхни под вратата й през нощта.
– И после какво?
– Ще го прочете и ще ми каже какво изпитва. След като ти предам, може да напишеш още едно писмо. Или не, ако така желаеш. Или да й го кажеш в очите. Но ще й споделиш всичко по един или друг начин – искаше да прозвучи повече като съвет от загрижена сестра, но отиде повече към заповедническия тон на баща си. Въпреки това, се надяваше да не бе изплашила Самеер с идеята си. Можеше да проработи, трябваше да го разбере. Трябваше да проработи. Брат й издиша тежко и я погледна сериозно в очите. И кимна.