16.08.2025 г., 15:02

 Буря в корона – Глава 17: Сестра и приятелка

207 0 0

Произведение от няколко части към първа част

5 мин за четене

Първите слънчеви лъчи я погалиха по лицето, за да я събудят, но й се искаше нощта да бе продължила още. От днес вече бе сгодена за най-желания мъж в цялото кралство. Мъж, когото едвам познаваше. Мъж, който още дори не беше мъж. Бъдещият й съпруг бе момче на едвам две трети от годините й и също толкова на височина. Не това, което Шериз Хордис и другарката й Беатрис си бяха представяли като малки, но какво разбираха децата от такива неща. А какво разбираше годеникът й? Вратата се отвори и прислужницата влезе да й донесе закуската, но този път не бе сама, както обикновено. След нея в спалнята нахълтаха майка й заедно с поне още дузина слуги и придворни дами.
– Ставай, ставай, мила – припяваше майка й докато влизаше с танцови стъпки – Чака ни важна вечер, а ти трябва да си пременена като принцеса.
– Принцеса? – попита объркано Шериз – Вече съм принцеса?
– …не съвсем още – отвърна майка й неловко – Титлата ще получиш след сватбата. Засега това е само годеж. Но – въодушеви се отново – годежът значи, че вече сте си обещани един на друг! Кралицата ме увери, че след две-три години, когато принцът порасне още малко, ще дойде времето и да се венчаете. Някой ден след това, принц Родум ще се възкачи на престола и ти с него като негова кралица. А после, още по-напред, твоите деца ще властват. Деца на Хордис и Робинор! Всевишните да благословят кралица Акила дано, задето помогна да го уредим. Тя много те харесва. Не искаме да я разочароваме днес, нали?
– Не – отвърна кротко Шериз. Майка й се усмихна широко, плесна с ръце и прислугата се захвана за работа. Помогнаха й да свали нощницата и я изкъпаха в топла вана. Водата носеше най-сладкия аромат.
– Тези благоухания идват от много далеч на изток – обясниха й – Всяка жена трябва да се изкъпе в тях преди да легне в леглото на сунитския владетел. Казват, че мирише точно като първата любов на млада девица. Никой мъж не може да устои на това, дори гледката на оазис насред пустинята не е толкова силна.
След това й сресаха и сплетоха косата и донесоха новата рокля, която бе поръчала майка й. Небесносиня цялата обрасла в множество клони на широколистен дъб избродиран в злато. Десетки изящни славейчета със смарагдови очи бяха накацали клоните и зееха с отворени усти като че пееха най-красивата си песен. Дрехата бе по-прекрасна и от най-пищната булчинска рокля, която Шериз бе виждала.
– Булчинска? Не – каза майка й – За сватбата ще бъде още по-хубава – приближи се до ухото й и зашепна – По-хубава дори от на кралицата. Но не й казвай – и се изкикоти като малко дете. След няколко часа усърдни приготовления майка й се оттегли в покоите си, за да се премени и тя на свой ред. Тогава Беатрис дойде да я посети с дървена кутийка в ръце и Шериз помоли дамите да ги оставят насаме. Принцесата подаде кутията на Шериз. Тя я отвори и вътре намери чифт сребърни обеци с рубинени рози висящи от тях.
– Майка поиска да ти ги донеса – каза принцеса Беатрис – Много ще се радва, ако ги носиш.
„Кралицата наистина обича рубините“, замисли се Шериз. Това, както и всичко друго, което беше червено.
– Много са красиви – отвърна докато си ги слагаше – Предай най-искрени благодарности на Нейно Величество.
– Да… – Беатрис я изгледа тъжно и прехапа устна – Съжалявам. Ако знаех…
– И аз не знаех – каза кротко Шериз. Не искаше Беатрис да носи вина у себе си – Вече сме си обещани с Родум.
– Но ти няма да си щастлива – едва не проплака приятелката й – Той не е нежен и любящ. Мисли само за битки, кръв и саби. Той не е пораснал мъж дори. Това… това е лудост.
– Но баща ми избра това – Шериз каза замислено – Трябва да му се доверя. Трябва да го приема.
– Просто не е честно – отвърна Беатрис – Знаех, че готвят венчавка, но мислех, че ще съм аз, че ще ме отпратят надалеч. Ти ще си останеш тук поне, но… но какво ще стане с мен, когато дойде моят ред?
Шериз я прегърна. Не виждаше сълзите, но чуваше тихите хлипове иззад рамото си.
– Помниш ли… – отрони Беатрис – Помниш ли как си мечтаехме някога? И, ох, колко грешахме тогава.
– Помня – отвърна тихо Шериз – Няма да позволя да те отпратят – хрумна й нещо, може би беше налудничаво, но какво друго й оставаше? – Имаш таен обожател – каза тя и сама не повярва на думите си – Тук, в двореца. Той е мил и грижовен и… много ще го харесаш.
– Тук? – попита невярващо принцесата – Кой?
– Не мога да ти кажа. Не и докато сам не се разкрие.
– Това… истина ли е?
– Той е тук и е истински, трябва да ми повярваш. И много много те обича.
Беатрис изтри сълзите и се усмихна плахо. Мисълта сякаш я стопли отвътре. За Самеер обаче не можеше да се каже същото.
– Защо си й казала? – в известен смисъл и него го сгря нещо като чу. Целият се бе изчервил.
– Тя беше тъжна, а ти… също те натъжава да я гледаш отдалеч. Направих го и за двама ви.
– Затова реши да я развеселиш като ме издадеш? – отвърна обвинително брат й – Сигурно си е съдрала гърлото от смях като е разбрала що за обожател има. Самеер Хордис, най-славният любовник в кралството!
– Още не знае, че си ти – опита да го успокои Шериз – Това е идеята на тайния обожател.
– И ще си остане тайна – настоя брат й – Това искам да ми го обещаеш.
– Обещавам – каза виновно Шериз – Но при едно условие. Трябва сам да й кажеш.
– Как предпочиташ? – попита я ехидно насреща – Паднал на колене с пръстен в ръка? Или да й изпея любовна балада?
– Ето така – Шериз отиде при масичката до леглото си, взе листите хартия, които бе помолила да й донесат, и ги тикна в ръцете на Самеер. Брат й запримига и я изгледа объркано.
– Напиши й го – каза му тя – Напиши какво мислиш, напиши й мили думи, напиши колко я желаеш. Напиши това, което казва сърцето ти, но което не смееш да изречеш на глас. Остави го ненадписано и го пъхни под вратата й през нощта.
– И после какво?
– Ще го прочете и ще ми каже какво изпитва. След като ти предам, може да напишеш още едно писмо. Или не, ако така желаеш. Или да й го кажеш в очите. Но ще й споделиш всичко по един или друг начин – искаше да прозвучи повече като съвет от загрижена сестра, но отиде повече към заповедническия тон на баща си. Въпреки това, се надяваше да не бе изплашила Самеер с идеята си. Можеше да проработи, трябваше да го разбере. Трябваше да проработи. Брат й издиша тежко и я погледна сериозно в очите. И кимна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Боян Недков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...