Буржоазията в гримьорната

Граф Пундьо Тен и Дукеса Спирала отишли намацани с шармантност на бала. Там била кралицата Кордела и с гумения си ластик била егати модела. Нейният съпруг – надутият помпозен бял Памук, често цапал се със грим и ходел като смешен мим. Но целувките му с разни Бузи, цапали прекрасните му блузи.

Бала бил джиджав и богат, падал по масата брокат, а до сенките със 8 цвята две придворни – Обеци – се мятат. Често шепнат на ухо: как, кога, защо, какво?

В тази лъскава картина място за интрига има. С гръм и трясък вещицата влезе и тълпата от шишета се изплези:

– Аз съм на косата първа Четка и за краля истинска кокетка. Кой забрави днес да ме извика, ще му резна аз от яд езика!

Мъничката Пудра затрепери, ластикът започна да се звери.

– Четке, ти владееш магията на красотата, но без мене никоя си в занаята. Спри сега и зъбите си прибери, иначе ще те боли.

– По-добре млъкни, аз ще кажа нещо за Кралицата, тайната ѝ грозна за Къдрицата! – изкряка Четката.

- В нощта една прескочи чекмеджето и попадна във косите на момчето.

Всички ахнаха с уста: как възможно е това? Кирил беше мъж с брада! После сенките се разреваха… тайната си дълго не държаха.

– Ние шарихме веднъж клепачите му мъжки, нямаше съвсем задръжки!

Лакът скочи във протест:

– Искам да напиша манифест!

– Аз барон съм на ръцете, мъжките харесват ми и двете, розов съм и доста шик – Кирил е невинен мъченик...

Кирил в миг се появи и носът червен от себе си свали... Приседна до тоалетката, за да види себе си и гледката… Бавно той грима свали и купона развали.