Заспивам... Отивам в моя свят... Колко е красиво! На красивото синьо небе се мъдрят две-три пухкави бели облачета, а сияйното слънчице препича зелените поля. Разхождам се из росната трева и бера цветчета за венец. Този венец ще бъде за теб... Любов моя... Сядам и започвам да сплитам цветчетата. Чакам те да дойдеш при мен. Докато помисля само за топлия ти поглед и омайната ти усмивка и ти си вече при мен. Сядаш и ме целуваш по челото. Прегръщаш ме нежно! Окичвам венеца на главата ти и ти отвръщам с целувка. Господи! Колко много се нуждая от теб и твоята любов. Не ти казвам просто, че те обичам, а ти се моля от все сърце да ме обичаш. Усмихваш ми се и леко отмяташ косата ми зад ухото, навеждаш се бавно към мен, като не спираш да гледаш в очите ми. Сепваш дъха ми! Вече си толкова близо до мен, че усещам дъха ти. Захапваш страстно устните ми и издаваш леки стенания. След секунди вече ме целуваш пламенно и обгръщаш тялото ми с ръцe, като ме притискаш силно към себе си. Треперя в обятията ти ...