Бягство от реалността

Заспивам... Отивам в моя свят... Колко е красиво! На красивото синьо небе се мъдрят две-три пухкави бели облачета, а сияйното слънчице препича зелените поля. Разхождам се из росната трева и бера цветчета за венец. Този венец ще бъде за теб... Любов моя... Сядам и започвам да сплитам цветчетата. Чакам те да дойдеш при мен. Докато помисля само за топлия ти поглед и омайната ти усмивка и ти си вече при мен. Сядаш и ме целуваш по челото. Прегръщаш ме нежно! Окичвам венеца на главата ти и ти отвръщам с целувка. Господи! Колко много се нуждая от теб и твоята любов. Не ти казвам просто, че те обичам, а ти се моля от все сърце да ме обичаш. Усмихваш ми се и леко отмяташ косата ми зад ухото, навеждаш се бавно към мен, като не спираш да гледаш в очите ми. Сепваш дъха ми! Вече си толкова близо до мен, че усещам дъха ти. Захапваш страстно устните ми и издаваш леки стенания. След секунди вече ме целуваш пламенно и обгръщаш тялото ми с ръцe, като ме притискаш силно към себе си. Треперя в обятията ти. Слагаш ме да легна на тревата, разкопчаваш леката лятна рокличка и започваш да целуваш шията и гърдите ми! Дишането ми се очестява, усещам как те желая, усещам как ти ме желаеш. Внимателно ме повдигаш и събличаш роклята ми. Продължаваш да ме обливаш с целувки. Прокарваш език по корема ми и слизаш бавно надолу. Леко разтваряш краката ми, за да вкусиш от мен. Усещането е вълшебно... Обичам те! Събличаш се и лягаш до мен. Притискаш ме така силно, че спираш дъха ми, чувствам се толкова спокойна и сигурна. Обладаваш ме леко и внимателно, без да бързаш. Усещташ трeперещото ми от удоволствие тяло и аз усещам твоето. Сляти сме в едно цяло и не искам никога да се разделяме. Тласъците стават все по-бързи и дълбоки... Не спирам да стена и да повтарям колко много те обичам. И когато момента дойде... Може би съм заслепена, но не се бях чувствала по-добре. Лежа опиянена в обятията ти и не спирам да те милвам и целувам. Не искам приказния момент да свършва. Но ето, че трябва да заминаваш. Ставаш, обличаш се и ме целуваш по челото... Казваш едно просто: „Обичам те!”, а то в ушите ми звучи като: „Искам те за цял живот, любов моя, ненагледна!”. Време е за сбогуване... Обръщаш се и се отдалечаваш бавно. След минута вече си се скрил от погледа ми и пак съм сама. Най-накрая се събуждам... Толкова ми е мъчно, плача... Обичам те...