Изглеждаше зле в мръсните дрехи, които неизменно му подаряваха след някое квартално погребение. Имаше слабо, занемарено лице, почти наполовина скрито от вечните причудливи шапки върху главата. Всичко у него показваше самота, самота и немотия, но лицето му не бе тъжно, нито носеше белези от страдание. Бе запазило черти от някогашната младост, въпреки дълбоките бръчки и то често се загрозяваше още повече от една непринудена, беззъба усмивка, с няколко кафяви долни зъба.
- Лекар ми ги е гледал долните зъби! - казваше той – Ще живееш много... ми каза лекарят... щом не са ти паднали долните зъби... хи... хи!
Обичаше да клечи пред хорските врати и да сяда по стъпалата, или дори върху случайни бордюри. Гледаше кротко света, мълчаливо и с часове. Приличаше на голяма, грозна птица, спряла да си почине от дългия полет. Стои, гледа, постоянно пуши, види някое познато лице, скочи с неподозирана пъргавина и изпроси цигара.
- Много са ми сладки пущините! - казваше.
Пушеше всичко, купешки цигари, дъл ...