Дори не мога да заплача. И моите ли сълзи достигнаха предела? Мислех, че никога няма да свършат, но дори очите ми сега пресъхнаха. Чувствам се сама. Някога бях толкова щастлива. Сърцето ми се пръскаше от радост. Усмихвах се всяка секунда. Умеех да живея и да се забавлявам. Днес обаче се превърнах в това, което никога не съм искала да бъда. Времената се промениха. Аз също. Пречупих ли се, или по този начин се предпазих? Паднах, но изправих ли се, или все още съм в калта? Защото очите ми пресъхнаха, но преди любовта ми поне се четеше във тях. Сега са безразлични и студени.
Бяха ми казали, че жената е ангел, изпратен да пази мъжа... Но точно той скърши крилата ми. И точно той разпръсна сърцето ми навред. Не мога да открия парченцата, а и дори да го направя, никога няма да успея да го съединя. Белезите ще останат, напомняйки за раните предишни.
Бях твоят ангел. Винаги добра и мила. Твоята опора във всичко. Твоята дясна ръка. И прощавах грешки. И търпях, и се раздадох цялата на теб. И сърце ...