Бялото кокиче
Времето беше студено и мразовито, но това е типично за началото на годината. Типични бяха и малките пърхащи снежинки, които леко се разбиваха в черната земя. Светът бе замрял. Хората не излизаха, стреснати от минусовите температури, не се интересуваха от нищо друго, освен от това да са на топло край огнището.
В центъра на града се издигаше грамадна, масивна, сиво-зелена къща. Преди години, през лятото, дворът ù бе грижливо поддържан, с много цветни лехи и подрязани храсти, а в средата плицукаше с нежен ромон приказен фонтан. Личеше си, че собственикът на къщата е заможен и добре се грижи за имота си. Къщата беше една от най-хубавите и най-бляскави постройки в околността. Но това беше преди много, много години... Стопанинът на имота почина, а вдовицата му остана сама в огромната къща. Нямаше деца или роднини, разполагаше само с куп лицемерни приятели, които си отиваха заедно с постепенно изчезващото богатство. Никой вече не го беше грижа за самотната жена, която затъваше в ...