Сънища, сънища, сънища - спохождат ни сънища, най-различни. Понякога са толкова реални, че границата между сън и реалност се размива. Аз дали СЪМ или сънувам?! Какво ми гарантира че СЪМ, че всичко това е реално?! Вие се смеете драги, смешно ви е.

Така де, щом усещам болка, щом мисля, значи съществувам. "Мисля, следователно съществувам". А друг бе казал "бунтувам се, следователно съществувам”. Не, не, не! Не там е въпросът. Въпросът е дали тази реалност е такава каквато е или е просто сън. От къде знаем, че не сънуваме, а? Кога разбираме, че сънуваме- когато се събудим! Ами, ако никога не се събудим, а вечно сънуваме и има наблюдател отвъд съня ни?! То тогава само той би знаел, че сънуваме. Но ако този наблюдател е мъртъв, тогава имам правото да обявя този сън за реалност. Защото всички, които сънуваме не сме се събудили. Не, само ако се събудя от този сън ще кажа, че е било сън. И ще кажа това е реалност, дори и да сънувам, то е реалност до тогава, когато се събудя, въобще ако сънувам. Дори да има наблюдател на моя сън, то той също може да сънува и да има наблюдател, който да наблюдава него. И ако е така, какви се явяваме ние- сънят на нашия наблюдател. Да, и така може да продължим до безкрая. Наблюдателят на нашия наблюдател също може да сънува, че наблюдава, някой, който наблюдава друг наблюдател на нашата реалност. И така до безкрая! В такава ситуация най-много да се окажем някой неврон или болна фантазия на някой сънуващ. Дали като се взираме в нашите сънища и те се взират в нас?!

     Твърде много се оплесках и се разприказвах. Защо философствам до труп?! А може би искам да се уверя, че сънувам и това не е реалност?!

Не ви ли се е случвало да знаете, че сънувате и да сте се опитвали да се събудите?

Дали това е труп или сънувам? Дали е било сън или реалност?

    Миналата вечер се прибирах доста късно. Времето беше ужасно. Една бурна виелица се бе развилняла. Живеехме в една къща в края на града. Живеехме заедно със стареца (баща ми). Вървях бавно, защото вятърът духаше силно срещу мен, а снежинките се разбиваха в лицето ми. В близката далечина забелязах, че крушката не свети, а вместо нея бе запалена свещ. Помислих си, че старецът ми пак е пропил парите за тока. Отворих портата и се приближих към вратата. Беше необичайно тихо в къщата. Старецът обикновено буйстваше и викаше след като се напиваше, което беше всекидневие. Забелязах доста разхвърляни неща, но не се учудих. Тръгнах към стаята на баща ми. Видях, че е мъртво пиян, но и заспал, което беше нещо хубаво. Бях доста уморен и очите ми вече натежаваха. Легнах и заспах.

    Сънища, сънища, сънища- сънувах сън. В съня ми се повтори реалността или това, което мисля, че е реалност. Прибирах се, виелица, мъждеещата светлина на свещта, заспалият ми баща и аз лягайки да спя. Започнах да сънувам, това което сънуваше, моето АЗ в съня ми. А в съня на моя сън виждах себе си спящ. Някой се приближаваше! Чуваха се тежки стъпки. Някой седна на отсрещното кресло започна да ме наблюдава. Започна да подсвирква непозната мелодия. Беше с качулка и с дрехите на баща ми. Опитвах се да се събудя от съня на моя сън, но не успявах. Той се изправи и приближи. Допря до челото ми нещо студено, а под качулката ми се показа позната усмивчица. Изправих глава и се взрях в него. Очите ми свикнаха с тъмнината и пред тях бавно се оформиха чертите на моя старец, на баща ми. В този момент- АЗ в моя сън се събудих и наистина пистолет беше допрян до челото ми. В такива ситуации човек или действа инстинктивно, за да се предпази или се парализира. Аз се вцепених. В съня ми просто отворих очи и наблюдавах същата качулата фигура. Приличаше много на стареца ми, но не беше той. Просто затворих очи и очаквах или да си тръгне, или да дръпне спусъка. Той стреля. Чу се само силен, оглушителен шум и аз се събудих от моя сън. Още с този оглушителен шум се изправих. Виелицата беше шибнала силно вратата, а от стаята на баща ми се чу силен шум. Сякаш не бях се събудил. Действах инстинктивно и без все още да съзнавам, сънувам ли или не. Отворих леко стаята на стареца и в гръб същата качулата фигура с брадва и дръвчета. Неразбираем гняв и адреналин ме изпълни, кръвта ми шурна силно и обля главата и врата ми. Бутнах качулатия и той се строполи на земята, взех брадвата от ръцете му и импулсивно, даже настървено я стоварих с острото върху главата му. При всеки удар ръцете и краката му гърчееха в спазми. Под краката ми се оформи голяма локва кръв. Махнах качулката, обърнах главата му и видях обезобразеното от гърчове лице на стареца- баща ми. Сега съм седнал до него все си мисля, че това е сън и сега ще се събудя. Но започва да се развиделява и те ще дойдат, ще усетят миризмата, ще забележат, че липсва. И тогава какво ще правя, какво?! Ами, ако никога не се събудя?!