11 авг. 2009 г., 22:55

Бъди моята болка

1.4K 0 1
2 мин за четене

Бъди моята болка.

Убивай ме бавно,

жестоко,

а после целувай раните ми...

Искам да видя агресията в очите ти...

Удари ме.

Обиждай.

Покажи колко ме мразиш... само тогава ще съм сигурна, че си луд по мен, че не можеш без мен, че ме искаш до болка...

Лудост...

Да, това е всичко между нас – един пълен хаос, който ни унищожава малко по малко, но не можем да живеем без него...

Мислиш, че ме нараняваш? – Не! Чувствам се по-жива отвсякога.

Обичам наглата ти усмивка, обичам погледа ти да искри с луд блясък, обичам металната нотка в гласа ти...

Не, не съм мазохистка...

Просто съм крайна, различна, неромантична...

Не искам цветя, изискани вечери и скъпи подаръци.

Искам само да виждам, че карам всяка клетка в теб да тръпне.

Искам всеки ден да навираш нахално в лицето ми факта, че не мога да правя с теб каквото поискам...

Но никога няма да спра да опитвам и ти го знаеш...

Обичам, когато захапваш устните ми до кръв...

Обичам да оставям белези по гърба ти...

Обичам грубо да навиваш косата ми около ръката си...

Обичам да чувствам, че ме притежаваш и същевременно постоянно да ти доказвам, че не е така...

Може би това ще ме погуби?

А може би ще продължа да летя?

Няма да разбера, докато не опитам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Ейнджъл Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...