Напоследък държавните медии /и не само те/, като оплаквачки на труп, се опитват да ни внушат, че България се намира едва ли не в безнадеждно положение и че българинът го очаква трудно и мрачно бъдеще. Тъй като тези медии не представляват за жалост самостоятелна и независима власт, каквато би следвало да бъдат по конституция, то следва да се отнасяме с особено висока доза критичност към техните целенасочени внушения. Причината е, че дейността на тези медии е изцяло под контрола на външни централи, които чрез тях прокарват пропагандната си линия у нас. Не е никак трудно да се досетим и кои точно са тези централи, възложили на тези медии почти истерично и изцяло подведено под общ знаменател, поведение. Формално различните медии, в проповядваното от тях си приличат като сиамски близнаци. От друга страна, ако те наистина бяха независими, то подобно явление нямаше да се наблюдава, най-малкото защото работещите в тях журналисти са различни хора, с вероятно различни виждания и идеологии. Тук няма да коментирам въпроса за това, кои са кукловодите на тези, уж различни, медии, превърнали ги в кукли на конци. Мисля, че и без подсказване интелигентният читател ще съобрази сам това.

      Навремето Лев Толстой, в знаменития си трактат "За живота" /"О жизни"/, говори за Разума като за най-висшето сетиво, ако умеем да си служим с него. Именно разумът е този, който по същество представлява нишката на Ариадна,

извеждаща ни от лабиринта на политическия Минотавър, в какъвто се е превърнал настоящият свят. И този разум, приложен в частност за РБ, сочи, че страната ни никога не се е намирала в по-добра политическа перспектива по отношение на бъдещето си развитие. Бъдещето на страната ни днес, в потенция, е по-светло от когато и да било. Вероятно ще си кажетe - този е луд. Но колкото и парадоксално да ви изглежда твърдението ми, ще се опитам да го мотивирам и онагледя. Бих помолил също компетентни астролози да направят хороскоп на РБ към днешна дата, за да се потвърди политическата ми прогноза.

       И в шахматната партия, както и в живота, е валидно учението на първия официален световен шампион по шахмат - Вилхелм Щайниц, съгласно което определяща за бъдещето на шахматната партия е единствено позицията на дъската. Тя се диктува от наличните върху дъската силни и слаби полета за всяка една от страните, от наличния ресурс на тези страни и от възможностите им за активност. Другояче казано, тя се определя от определено количество трайни фактори, които веднъж възникнали не зависят повече от шахматното време. Вашия противник може да е комбинационен гений, той може да е дори самият Господ-Бог, но ако позицията му има повече слабости от вашата и вие  владеете изкуството на играта, той е обречен на загуба.

       А сега да пресметнем позиционната даденост на РБ към настоящия  момент.

       Големият кален поток от политически въжеиграчи и техните изкуствено създадени партии за лов на риба в мътна вода, се оттича безвъзвратно към канала. Примери:

Коалиция "Демократична България", възглавявана от Христо Иванов - човек с върл комунистически произход и партниращият му служител на ДС - ген.Атанасов - политически сили изчегъртали сами себе си;

ИТН на Слави Трифонов - партия изчегъртала сама себе си;

ПП - все още не политическа партия, а по-скоро политическо движение, компрометирано от двама псевдополитици и негови лидери, които сякаш играят на играта "Тука има, тука нема". Това движение е на път да изчегърта само себе си, но за разлика от предходните две партии в него има някакъв бъдещ политически ресурс, ако двамата му настоящи ръководители бъдат бързо отстранени от постовете им;

"Изправи се БГ ние идваме" - бивша партия с маргинални водачи, които вече никога няма да стъпят на висок политически подиум;

БСП с Корнелия Нинова - очевидно ретроградна партия, в която бързо следва да бъде отстранено изцяло настоящото ръководство, започващо война дори с президента.

       Цитираните по-горе политически субекти се бореха само за едно - да се докопат до прословутите 13 милиарда евро от ЕС. За целта те бяха готови на всичко и разиграваха истински политически цирк с популистки фойерверки. Но не постигнаха целта си, а се провалиха с гръм и трясък, защото изходната позиция не беше в тяхна полза и не позволи, за щастие на целокупния български народ, тази меркантилна цел да бъде постигната. Законите на играта ги превърнаха закономерно в мръсна политическа утайка, която ще се оттече към канала.

Вие ми кажете, не е ли щастие за нашия многострадален народ да се освободи накуп от тази политическа шлака, която битува вече десетилетия след демокрацията в обществения ни живот. Ще ви го кажа директно - това е все едно да удариш шестица от политически тотализатор! Българският народ трябва масово да ликува и пирува в чест на това събитие.

За щастие на българите остават два трайни политически фактора с позитивен знак, които са свързани тясно с европейската ни и атлантическа ориентация. Това са ГЕРБ и ДПС - гаранти за необратимостта на демократичния процес в страната ни. Много ми се иска към тях да се добави и една реформирана БСП, без Корнелия Нинова и нейните фантомаси. И тази реформирана БСП също да стане гарант за демократичното бъдеще на нацията ни, в пределите на ЕС и в НАТО. Този евентуален равностранен триъгълник е предостатъчен, за да се превърне в гранитна основа и гарант за светло бъдеще на българите. И дай боже това светло бъдеще да се случи най-сетне на обезнадеждения български народ.

     Що се касае до партия Възраждане, то в нея има някои позитивни моменти, дотолкова доколкото тя ще играе ролята на бъдещ коректив на всяко едно управление. Но българите никога не са били крайни националисти по природа и от казуса Сидеров ние вече знаем, че подобни формации не ги очака бляскаво бъдеще.