Българо-съветската дружба беше на косъм да се скъса
Всяко лято през ваканциите всички деца заминаваха при бабите си на село, а аз при баба в Съветския съюз. До къщата на баба живееше едно момиченце на моята възраст. Баба ни запозна и... станахме наразделни. Щом пристигнехме при бабушка, аз грабвах подаръците и право при Леночка. Спяхме все заедно или у тях, или у нас. Майка ни купуваше еднакви дрехи, нейната майка пък ни шиеше еднакви рокли и все ни питаха дали сме сестрички. Много се рзбирахме с нея и си мечтаехме като пораснем и се омъжим, да си ходим на гости. Така и стана. През далечната 1981 година тя и мъжът й Виктор пристигнаха в София. Водехме ги по магазините, по заведения, по гости. Отидохме до Самоков и до Боровец. Беше октомври месец. Останаха очаровани от красотата на България. Отидохме и на вилата. Хапнахме, пийнахме и всички по стаите.
Сутринта, съвсем рано, се събудих от някакъв шум. Станах и погледнах през прозореца. Виктор, гол до кръста, сече дърва, а бабата на мъжа ми - деветдесетгодишна - му говори нещо, а той само й кима. Скачаме от леглата и с мъжа ми отиваме при тях. Виктор е двуметров мъж, миньор. Видял, че има дърва за цепене и си направил физзарядката. А бабата щастлива, защото всеки път като каже на мъжа ми да нацепи дървата, той все отлага за другия път. Виктор приключва и пита има ли още работа, а моят го вкарва на бърза ръка в къщата. Леночка е станала. Аз започвам да правя сандвичи, зареждам кафеварката, варя и мляко. Леночка ме пита:
- - Какво правиш?
- - Приготвям закуска.
- - А не остана ли нещо от вечерята.
- - Остана.
- - Давай, за моя миньор трябва силна храна.
Как са се разбрали с бабето - не знам, но тя много доволна.
- - Да го доведете пак това момче.
- - Тоя повече няма да стъпи тука, развали ми тактиката. Това ми беше работата за цяла зима, ега ти.
Елена е акушер-гинеколог и е метър и петдесет, стига на Виктор до кръста, но... Пазаруваме. Елена купува подаръци за майка си, баща си, брат си, племенниците. Виктор тихо се обажда:
- - А за мама подарък.
- - Има време.
И пак купува за мама, за... Мъжът й пак я подсеща.
- Добре, хайде да й купя нещо, че да мирясаш.
Мъжът ми се чуди защо тоя ми ти мъж не й скръцне със зъби и да се приключи. Викам му:
- Ти се радвай, че съм половин рускиня, иначе щеше да си на същия хал.
И така, заминаваме през 1988 в Съюза. Една вечер останахме да спим при Леночка. Ставаме на сутринта и си зареждаме кафеварката. Елена ни настанява на масата и се започва. Чай, малини, ягоди, пържени яйца, пържени картошки, пиле с ориз...
Мъжът ми пита:
- - Какво е това, гости ли чакате?
- - Това е закуската.
- - Ние не закусваме.
- - А, не може така.
Влиза Виктор и предлага и водка.
- - Аз още очите не съм си отворил, той - водка. Жена, трябва по най-бързия начин да се прибираме в България. Остана ли тук, ще стана алкохолик.
Вечерта сме на гости на братовчедите ми. Масата е отрупана. Рускините сервират всичко и повече не стават. Жените на братовчедите ми пият шампанско, като че е минерална вода. Следват песни и танци на народите и яко ядене, почти колкото пиенето. Мъжът ми погледа, погледа, па отсече:
- Добре, че не си чиста рускиня. Нямаше да издържа.
От тогава у дома не нося чехли. Маам с кожени ботуши, но без камшик. За да не го стряскам. Въпреки че смятам, че ще му хареса. Ще пробвам.
Ами да е гледал като се е женил! Аз оплаквания нямам.
© Светлана Лажова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Етчи и Анета, благодаря ви момичета мили!!!
-
Наздраве от мен с една българска ракийка
И благодаря за настроението, Светланке! -
А не, морето не се брои, защото е без сапун.
Краката може, заради тях те признавам значи.
Повръщам се, съгласна съм, че си много чиста. -
Как лани, как лани?! Тази година нали ходих на море Анетче, това не е ли къпане, не се ли брои?! А завчера даже си измих краката, но кой ти признава?!
-
Спасила си международното положение, браво. Здрав косъм... исках да кажа корен имаш Светле.
Бих казала на мъжа ти:"Добре е че не е чиста рускиня, но по-добре е че не е чиста българка."
(А ти иначе си чиста Светле, нали се къпа лани...)
Поздрав и усмивка. -
Криска, благодаря ти, мила!!!
-
Светле, веднага си те представих с ботуши и камшик, ще ти отива, хубавице!
Денят ми започна с теб и дано така весело продължи! Благодаря ти!
АПЛОДИСМЕНТИ!!! -
Благодаря на всички и отивам да ви чета!!!
-
Целувки и от мен Светле!
Сигурна съм,че мъжът ти е истински щастливец!
А ако не си го признава,прави го нарочно,да знаеш! -
Водка за закуска...разбиващо!
-
Светле, с нетърпение чакам всеки твой нов разказ, аплодисменти до спукване на тъпанчето!
-
А ти си най-прекрасното
творение на тази дружба ! -
Ама неее... нали с кожените ботуши върви и ушанката, а? Тя где е, а?
Щот иначе картинката няма да е пълна!
Светланчик, умрях си от смях!
иИдобре че не съм рускиня - барабар с мъжете щях да стана алкохоличка! -
Да живей българо-съветската дружба между народите!!!
-
Дарагая Светлана Лъжовна -Побългареновска
Многу зарадваласа като ви увидяла вчерА
на една културна среща.
Серцето мое тупкаше силно,та укротила го едва у влакъ
Гражданка вернитесь и пустите ощи копеек тука,
прошу полнИте душу мою...НеспирАйте!
-
Много ми хареса!
-
" Ставаме на сутринта и си зареждаме кафеварката. Елена ни настанява на масата и се започва. Чай, малини, ягоди, пържени яйца, пържени картошки, пиле с ориз..."
"А компот?" - Помниш ли тази фраза от култовия филм "Операция -ы- или новые приключения Шурика"?
Чуденце, искам другият път като се видим да ми обещаеш една сесия. Със шапката и ботушките. Ако трябва и камшик ще включим. Яд ме е, че не ти наснимах снимки в НДК-то. Страшна манекенка си!
Целувки! -
))))) Триесе зъбова усмивка от мене )) при това със звук, и от сърце!!! (признавам, два зъба ми ги няма ))
Хеееей, Светлеееееей, ужасно съм щастлива, че те ръкостиснах истински вчера!!! В туй студено време, топли прегръдки!)) -
Поздрави Светле. При тебе винаги е светло и разведряващо!
-
Весело е при вас!
-
Благодаря! -
Разведри ми деня!!! Благодаря
-
Просто си те представям с боъушите, ама и с камшик То и без него се справяш! Той е изкарал шестица от тотото с теб, Светле! Поздрави, мила!!!
-
Твоя май, Руснак няма да стане. Ами, я си стойте тука...
Усмивка неземна!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
