Целувка за подарък

Девън усети някакъв полъх. Не беше необичайно за средата на лятото, но сега тя почувства нещо странно. Вдигна поглед и го видя. Духът на нощта, познат още и като Принца на демоните - Карик, стоеше пред нея. Веднага го бе познала. Защото винаги присъстваше в сънищата и.

Беше осъзнала грешката си за това, че се разхождаше по това време на нощта. Девън погледна назад към прозореца на стаята си. Знаеше, че ако родителите и я хванеха навън, щяха да я накажат. И въпреки това излезе, защото това беше любимото и време от денонощието. Винаги излизаше нощем, но май тази нощ беше сгрешила.

- Може би...

Стреснато от тихия, дрезгав глас на Карик, момичето плахо попита:

- „Може би" ли?

- Възможно е да си сгрешила, а може би не.

Сините очи я пронизваха и и казваха, че нищо не може да бъде скрито от този красив демон пред нея.

- Всичко зависи от миналото, настоящето и бъдещето. Защото без минало няма настояще, а без него и бъдеще. А без последните две първото не съществува. Затова всичко зависи от тях.

- Но... Но какво общо има това с мен?

- Ти, като всяко човешко същество, задаваш въпроси, на които имам отговори, но не мога да ти ги дам. Но тъй като тази нощ явно съм предразположен към едно нежно и малко цвете като теб, ще ти дам един-единствен отговор. Но не от мен зависи дали ще си доволна от него, а аз смятам, че в никакъв случай няма да си. Той ще повдигне нови въпроси. И заради това се чудя има ли смисъл да се дават отговори. Ти какво мислиш?

- Аз ли? - попита леко стресната Девън.

Демонът кимна с глава.

- Не мога да отговоря.

Дълбокият и гърлен смях на Карик изпълни въздуха. След няколко минути той погледна десетгодишното момиченце пред себе си.

- Разбира се, че можеш. Просто не искаш. Което е по-важно. А искаш ли аз да ти дам този отговор?

В очите и той можеше да прочете нейния положителен отговор. Лекото кимване с глава само го потвърди.

- Добре! - лека усмивка се разтегна по устните му. - Всичко в нашия живот зависи от миналите ни решения. Знаеш ли, вие, човешките същества, сте така устроени душевно, че когато не получавате отговори, това може да ви убие. А сега, според мен, е време да се прибираш.

Девън примигна и той изчезна. Вътре в себе си тя бе едновременно уплашена, но и очарована от странния разговор.

През следващите няколко години всяка нощ Карик я посещаваше. Понякога се появяваше само за няколко мига и тя не беше сигурна дали изобщо е идвал. Друг път говореха по цяла нощ или се разхождаха с часове в пълно мълчание.

Нощта бе прекалено тъмна за лятото. Сякаш нещо тегнеше във въздуха. Нещо, което скоро щеше да се случи. Дори луната бе застинала в очакване.

Девън бе седнала на края на леглото си. Днес беше нейният рожден ден. Щеше да поиска нещо специално от Принца. Една целувка. Една-единствена целувка.

Потънала в мисли, тя не усети пристигането му, докато той не я докосна по рамото. Момичето подскочи от уплаха, но щом го видя, веднага го прегърна.

- Честит рожден ден, мила.

- Ти си се сетил. Благодаря.

Той я погледна, сякаш и казваше, че знае всичко за нея.

- Разбира се. Тази нощ реших сама да избереш подаръка си. Ще получиш всичко, което пожелаеш.

Очите на Девън се затвориха. Тя знаеше какъв подарък иска, но не и как да му го каже. Но той току-що бе заявил, че може да си пожелае всичко. Сведе глава и го изрече толкова тихо, че само Карик можеше да я чуе.

- Карик, аз искам целувка.

Щом чу желанието и, той скочи на крака. Очите му бяха изпълнени с гняв и страх.

- Сигурна ли си, че искаш това? - попита я той с тих глас.

Тембърът му я изплаши повече, отколкото ако се беше развикал.

С годините беше научила, че няма смисъл да лъже, защото той винаги разбираше.

- Да, това искам.

- Добре, но ще съжаляваш.

Карик я хвана за раменете и тя усети как той трепери. Принцът се наведе към нея и положи устни върху устните и.

- Съжалявам. Прости ми! - прошепна нежно той.

Стана и студено и усети как кръвта се отдръпва от лицето и. Дишането и се затрудни, а крайниците и натежаха. Постепенно животът я напусна и Девън се отпусна върху леглото. Една сълза се търкулна по бузата и.

Неочаквано се разрази буря и заваля. Клоните на дърветата се огъваха почти до земята. Нощта бе получила своята жертва и сега тържествуваше. А Карик показваше яростта си на света. Единственият човек, който бе докоснал сърцето му, когото бе обичал, беше изгубил живота си от неговата демонска ръка.

Това бе неговото проклятие. Целувката на принца на демоните беше безобидна, освен ако не я даде на човек, когото обича. Тогава тя ставаше смъртоносна. Духът на нощта не можеше да нарушава обещанията си. И сега той плачеше за пръв път в своя живот.