Целувка за подарък
Девън усети някакъв полъх. Не беше необичайно за средата на лятото, но сега тя почувства нещо странно. Вдигна поглед и го видя. Духът на нощта, познат още и като Принца на демоните - Карик, стоеше пред нея. Веднага го бе познала. Защото винаги присъстваше в сънищата и.
Беше осъзнала грешката си за това, че се разхождаше по това време на нощта. Девън погледна назад към прозореца на стаята си. Знаеше, че ако родителите и я хванеха навън, щяха да я накажат. И въпреки това излезе, защото това беше любимото и време от денонощието. Винаги излизаше нощем, но май тази нощ беше сгрешила.
- Може би...
Стреснато от тихия, дрезгав глас на Карик, момичето плахо попита:
- „Може би" ли?
- Възможно е да си сгрешила, а може би не.
Сините очи я пронизваха и и казваха, че нищо не може да бъде скрито от този красив демон пред нея.
- Всичко зависи от миналото, настоящето и бъдещето. Защото без минало няма настояще, а без него и бъдеще. А без последните две първото не съществува. Затова в ...