16 апр. 2008 г., 12:45

Цената на успеха

1.8K 0 4
1 мин за четене

Завъртам се, накланям се, повдигам се на пръсти. Нося се тъй плавно, тъй грациозно, сякаш ходя по вода. Като малка светлина сред мрака съм. Изопвам тяло като умиращ лебед. Повдигам се на пръсти и протягам ръце, сякаш че докосвам небесата. И изведнъж - прорязва ме ужасяваща болка. Краката ми пропадат като срутващи се колони. Чувствам се така несигурна, все едно над гърлото на вулкан. Но не, аз няма да падна, няма да се срина. Полагам усилие и оставам в тази тъй прекрасна поза. Изпъвам крака си в перфектен "Шпиц", прехапвам устни и продължавам напред. Всяко завъртане ме измъчва, но аз няма да спра да се усмихвам. Ще успея да покажа цялата красота на своя танц. И ето, свършва моето представление и аз слизам от сцената. Едва пристъпвам, но нека е красиво. Никой не трябва да разбере за моята болка. Всеки ваш аплауз е награда за мен. Зад кулисите свалям палците. Целите ми крака са окървавени. Очите ми се насълзяват и всичко пред мен се затъмнява. Опитвам се да се изправя, но пропадам в бездната. Затварям очи и опитвайки се да си поема дъх, отпускам до болка изтощеното си тяло. Чувам някак си далечните ви гласове и пляскането на зрителите в огромната зала. Изведнъж всичко затихна, светлините угаснаха и болката изчезна. Вече не усещах цялата тежест на своето тяло. И така, моят живот бе цената на успеха и аз я платих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Амбър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Боже, боже, сякаш Баркър те е учил
    Хареса ми.
  • Харесах!
  • Хареса ми написаното излязло от перото на живота ти ... Да, клоунът пак е сам пред матовото тройно огледало ..., а полсе е съвсем обикновен до утре вечер в другия спектакъл ... любима песен за отминаващото лято и идващата есен, но не бива да забравяме, че ... животът ни е само част от пътя, който ни е отреден ...
  • Много позната картинка.Всеки сам плаща цената на успеха.И винаги е прекалено висока.Много вярно си описала всичко.

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...